Утро е. С родилни мъки отваряш очи, за да посрещнеш новия ден. Един от многото дни, които те чакат. Ако си оптимист, де. Или по-скоро песимист? Да, оптимистът не приема дните като даденост. ‘’Той ги изживява’’. А ти успяваш ли? И как? Е, сигурно можеш и по-добре. Сякаш ти пука...
Излизаш навън и, клатушкайки се по стълбите, се взираш с уморени очи в лицата на хората, които минават наоколо. Запътил си се към университета или парка, или из града, или накъдето ти видят очите. А какво виждаш? Тревога, проблеми, болка, изписани на десетките лица. ‘’Не е трудно да се отгатне’’, си мислиш. В страната, в която живееш, най-често проблемите са финансови. Разбира се, има и други. Но все пак за момент ти се иска да имаше огнестрелно оръжие с 240 патрона. Мечтиии...
От другата страна виждаш деца, весело подскачащи наоколо и радващи се на междучасието, гаврейки се с дебелото дете от по-долния клас. Обикновената сутрешна картинка. А пролетта настъпи, птичките си пеят. Изтерзани баби седят зад щандове ...