Има хора, които по презумпция са нормални и такива, които по презумпция са ненормални, макар че благовъзпитаното общество предпочита да нарича вторите различни, със специални потребности и т.н. Има и други, които не подлежат на никаква класификация, защото обединяват качествата и на едните, и на другите, но притежават и такива особености, които както и да се опитваш, не можеш да опишеш, разбереш или предвидиш. Третите предпочитат да не говорят за себе си по простата причина, че макар и през целия си живот да се подлагат на пълна дисекция във всякакъв смисъл на думата, никога не са сигурни към кой точно вид, и дали изобщо има такъв, принадлежат. Все пак, ако решат да се идентифицират с нещо, не случайно употребявам тази дума, то това при всички случаи, колкото и да продължи във времето, никога не е окончателно.
Творецът е създал всичко, а човека – „по свой образ и подобие”. Затова това всичко, независимо дали ни харесва или не, дали го разбираме или не, има своето – не случайно – място ...