Един живот напук
Напук превърнах се в огледално отражение на всичко, което някога си искал, напук превърнах се в стъклен кристален образ от твоите мечти, напук превърнах се в безропотно въплъщение на твоя идеал, напук изгубих дори себе си.
Напук вървях толкова време по измислен, сбъркан път.
Напук бягах без път, дори когато не ми оставаха сили на дишам.
Напук дишах аз дори, за да не се предам пред теб.
Напук бях силна, за да не личи слабостта ми пред теб.
Напук мразех, когато сърцето ми крещеше, че обича.
Напук преглъщах сълзите си, за да мислиш, че съм безчувствена.
Напук черни бяха очите ми, когато бяла бе останала душата ми.
Напук черни бяха косите ми, макар руси да са били преди.
Напук черно носех винаги, макар да обичах всички цветове.
Напук чупех стъклата, макар да режеха ръцете ми. ...