Един кратък отрязък от нейното време

Sep 13, 2007, 7:53 PM

Prose

1040 0 11

1 мин reading

Ум-па-па, ум-па-па, ум-па-па...
Това е животът, да. Тя го знае.
Мислиш, че нещо е предизивкано от друго нещо, пък то е предизвикано от съвсем трето нещо.
Eдин велик майстор на разказа беше казал - никога, ама никога не започвайте така разказа си, защото господин читателят ще се хване за главата. Това, последното, не е точно така, но е извод, наложил се през времето.

И така, Тя танцува валс в кухнята си. Там минава голяма част от живота й. Днес приготвя обяда.
„По върховете на Манджурия" - ум-па-па, ум-па-па....
Тя е по върховете на Рая, оттам само протяга ръка и... Седмото небе е нейно!
Върти се в страстно-нежните обятия на въображаемия си кавалер.
И плаче!

Oт мъка?
Неее!

Плаче, вероятно от лука, който реже в момента, докато се върти под звуците на валса?!
Неее!

Плаче...
От щастие...
Кратко щастие, в един кратък отрязък от нейното време.
Ако прибавим едно кратко щастие от един кратък отрязък време, към друго кратко щастие от друг кратък отрязък време...? Дали ще се получат две кратки щастия?! А колко към колко да прибавяме, за да се получи голямо щастие?!

Или... по-важното е, че се случва?!
Да!
Плач... от щастие!

Гергьовден, 2007
Евгения Маринчева

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Меричка (Мери Попинз)

2007-09-23T20:33:55+03:00

Ех, че е красиво! Просто миг от щастието!
Благодаря за зареждането!
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-09-23T17:27:26+03:00

Понякога ме учудваш, не удивляваш ме.
Толкова си реална в думите.

Поздрав и усмивка.
PLACEBO (Евгения Маринчева)

2007-09-22T20:14:38+03:00

Никол, и ти умееш да четеш между редовете!
))
PLACEBO (Евгения Маринчева)

2007-09-22T20:14:14+03:00

Светле, често играя туист около печката ))
svetlanal (Светлана Лажова)

2007-09-16T07:14:13+03:00

Мия съдове и слушам Филип Киркоров и танцувам, тоест, поддържам хубава фигура. И пея...ах колко много щастие. Прибира се мъжът ми, съдовете измити. Щастие. Аз съм весела, подскачам около него и..."Я, буду в пене ласкавой волнъ на руках твоих. Нам с тобой песню споет море. Посмотри какое лето, посмотри какие дни. Все само сабою и вдвоем у моря мъ останемся одни." Още малко щастие и мога вече да режа и лука. Жени, благодаря ти за подареното щастие!!!
PLACEBO (Евгения Маринчева)

2007-09-14T17:24:45+03:00

Христо, Гале, Зари, Деси, Ани и Петинка! Скъпи на сърцето ми приятели, благодаря ви за отзивите!
Поради липса на време не мога да отдам душата си на това, което ми се прави, да ви чета! Но.. да сме живи и здрави, ще дойдат по-добри времена!
С обич от Вселената!
))
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-09-14T13:43:55+03:00

Нека просто да се случва... щастието-малко или голямо!
Поздрави, Жени!
Aneta_kz (Анета)

2007-09-14T10:07:31+03:00

!!!
То си е жива математика, Жени
Но по-важно е, че се случва, макар и за кратко!
Поздрави!
Jane_d (Деси Инджева)

2007-09-14T09:49:05+03:00

Замислящо е...!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-09-14T00:24:58+03:00

Браво за разказа,мила!Позрав и прегръдка,мила!
Романтик (Христо Костов)

2007-09-13T21:41:43+03:00

"Ако прибавим едно кратко щастие от един кратък отрязък време, към друго кратко щастие от друг кратък отрязък време...? Дали ще се получат две кратки щастия?!А колко към колко да прибавяме, за да се получи голямо щастие?!"
Няма, Жени. Не се получава. Все си е кратко и малко щастие.
По-скоро е важно, че се случва.
Поздрави!!!