Sep 5, 2007, 10:19 AM

Един луд, луд свят - втора част - или Вълшебният колан 

  Prose
2487 0 2
16 мин reading


 
  Минаваше полунощ. Концертната зала, която се огласяше с шумна оперна музика, беше пълна с войници. Една черна сянка се промъкна тихомълком през вратата и се насочи към ъгъла. Какво ли търсеше неканеният гостенин? Може би беше крадец. Той постоя десетина минути около леглото, правейки странни движения нагоре-надолу с дясната си ръка. Ако го видеше някоя стара баба отстрани, би си помислила, че прави заклинания за прогонване на зли духове или за отстраняване на урочасване. Един лунен лъч падна върху лицето на нощния гостенин. Лудият ефрейтор.
Той се ухили и се измъкна така тихомълком, както и дойде. Никой не го забеляза. Никой не го чу. Някой от войниците изгрухтя и даде знак за началото на втора част на операта "Севилският бръснар".
Празните стомаси на войниците подеха чудесната музика. Жабите им пригласяха от двора. Един стар, почти ослепял щърк, беше диригентът.
- Ти пееш фалшиво! - каза той и глътна нещастната певица.
- Бог да я прости! - рече една мравка и се прекръсти набожно.- Тя беше добра съседка!...
Щъркът размаха отново палките и жабите заквакаха плахо, чудейки се коя ли ще е следващата...
- Никакво чувство за ритъм! - изплака душата си един щурец и метна въже през гредата. - Не мога повече да живея в свят на фалшиви музиканти! - прочете той предсмъртната си реч и се обеси.
Една светулка видя трагедията и заплака. Малкото ú фенерче замига и угасна...
- Едно... две... - крещеше Лудият Маркс и размахваше Вълшебния си колан на вратата на войнишката спалня.
До него, както винаги, стоеше Лудият ефрейтор. Той, както винаги, се усмихваше, приготвил обичайната кофа с ледено студена вода.
По прозорците на спалното помещение бяха накацали няколко дузини гарги, свраки и гарвани от цял свят. Те бяха научили за Магическия колан. "Когато се превърна в белоснежен лебед, ще отида да пея в операта. В самата Миланска скала. Като видят таланта ми, ще ми дадат главната роля в "Лебедово езеро.""- хвалеше се една гарга на съседката си.
- "Лебедово езеро" е балет, а не опера! - поправи я старата сврака, която недовиждаше. Нейният приятел я беше напуснал и тя беше много самотна. "Красив лебед плува в езерото - замечта се старицата - заобиколен от тълпа обожатели.- Ах, колко е прекрасен!-възпяваха те неземната му красота и се кланяха до земята. Ето, че долетя нейният приятел. "Моля те прости ми! Не мога да живея дори и миг без тебе! - молеше я той със сълзи на очите. Тя се изсмя и само свирна с клюн. Новият ú приятел - гордият орел - долетя като стрела. - Какво има, любима? - запита той с нежен глас. - Този тук ми досажда! - махна тя кокетно с крило. Бившият ú любовник изписка и..."
- Моля, моля! Спокойно, другари и другарки! - опитваше се да въведе ред гарванът с червено парцалче на крака. Той беше секретар на местния комитет на КПП (комунистическа партия на пернатите). - Който иска да се възползва от магическите способности на Вълшебния колан, ще трябва да се подпише за член на КПП.
- Какво, какво каза? - запита една сврака, която беше малко глуха. - Къде е лисицата, дето ми открадна сиренцето? Къде е тази крадла?
- Вълшебният колан е привилегия само за членове на КПП! - изкрещя така силно загубилият търпение партиен секретар, че стъклата на прозорците звъннаха. - Който иска да стане комунист, ще трябва да завърже по едно червено парцалче на крака си! - той размаха червените парцалчета, които държеше с клюна си. - Който иска да...
Партийният секретар не успя да довърши, защото ято птици връхлетя върху него. Заваля дъжд от пера, пера, пера...
Настана Първата Пуническа война. Храбрият Анибал в лицето на стар, проскубан гарван, хвърли своята армия срещу Рим. Гордите кукувичи- свраки легиони понесоха тежко поражение и се оттеглиха панически. Гневна от некадърността на своите пълководци, старата късогледа сврака направи преврат. Тя изпрати на вечно заточение в Сибир нещастния командир и издигна лозунга: "Свраки и кукувици от всички страни - съединявайте се!".
Настъпи Втората Пуническа война.
Талантливият пълководец Анибал беше пленен и незабавно обезглавен. Няколко свраки тайно проляха сълзи над гроба му. Анибал беше много популярен сред нежния пол в Рим. След неговата смърт, легионите му които останаха без кадърен генерал, бяха отблъснати назад към морето. Гордият Рим беше спасен. Но на каква цена?! О, Боже, мили! Лютата битка между римляните и пуните беше причина партийният секретар да изгуби всичките си пера.
- Царят е гол! - изграчи едно малко свраче, преди майка му да успее да го спре.
- Царят е гол! - повториха всички след него.
- Никакви царе повече! - изграчи старата късогледа сврака и обяви началото на Великата Социалистическа Революция. Монархията беше съборена и беше обявена република. Бившият крал беше, естествено, обезглавен. Старата късогледа сврака веднага завърза три червени парцалчета на крака си и се обяви за Вожд на ВСР.
Незабавно беше оформен Комитет за Обществена Безопасност. Няколко свраки, спомняйки си за доброто старо време, се опитаха да направят контрареволюция и да свалят новата власт. Пролетариатът, обаче, беше нащрек и превратаджиите бяха попарени в котел с вряла вода. Настъпи революционно бдение. Мъдрата сврака, която беше директор на Горското училище, и Тихата гарга, която беше санитар в Горската болница, се изказаха много остро срещу Вожда на Революцията, наричайки го Диктатор.
Три свраки с червени парцалчета на краката, които бяха тайни агенти от Комитета за Обществена Безопасност, арестуваха нарушителите на обществения ред. Вождът на Революцията прояви милост и, вместо разстрел, изпрати "Враговете на птичия народ" на място злачно и прекрасно - чудесния Гулаг. То се намираше някъде в Сибир.
Къде точно- никой не знаеше. Защо? По простата причина, че който отидеше там, не се връщаше назад. Вождът на революцията обяви началото на Социалистическото строителство. Беше даден старт на първата петилетка.
- Всяка кукувица - учеше Великият вожд - трябва да измъти три пъти повече яйца, отколкото преди революцията. Това беше непосилна задача за много млади кукувици. Няколко по-хитри сложиха червени парцалчета на краката си и станаха членове на КПП. Сега те поеха изключително отговорната задача по контрола и качеството на излюпените кукувички. След като всеки един хвърли силите си за изпълнение на петилетния план, никой нямаше време да мисли за Вълшебния колан. Скоро той беше съвсем забравен. Сега Вождът на революцията можеше спокойно да кацне на прозореца, необезпокояван от никого. Никой нямаше да спре Великия Вожд на пролетариата да се докосне до Вълшебния колан!... Никой нямаше да я спре да се превърне в белоснежен лебед. Никой!...
- ... две и половина... три без косъм... - броеше Лудия Маркс и се усмихваше мило-мило. Днес той беше в изключително добро настроение. Един след друг, на подскоци, войниците се измъкнаха през вратата. Ако ги видеше някое кенгуру как подскачат, би умряло от завист...
...
Разбира се, изгубвайки своята работа като професионален скачач в цирк Глобус, кенгуруто можеше да се запише в Бюрото на Труда като безработен и да получи безплатни купони за храна и малко пари в наличност. Уелферът беше сладка работа. Кенгуруто лежеше по цял ден вкъщи, гледайки телевизия и ядейки чипс. То наблюдаваше кенгуру-бол, най-новата игра, която току- що беше приета в семейството на олимпийските спортове. Правилата на играта бяха много прости. Два тима от пет кенгурута подскачаха около топката и я удряха с опашките си. Целта на играта беше да вкарат топката в кожената торба на вратаря. Топката беше един стар таралеж, на който му бяха опадали бодлите. "Полските мишки" губеха играта с чувствителна разлика в точките. Чоки Покин, ново изгряващата звезда на "Горските биволи", направи страхотен "чадър"( блок на топката в игра на баскетбол) и открадна топката. Само с три подскока той се добра до края на неприятелското поле и със силен удар на опашката си заби топката-таралеж в кожената торба на вратаря. "Кош! - изрева коментаторът, който беше възрастен петел с червен гребен и проскубана опашка. - И отново Чоки Покин - изкукурига той в микрофона и размаха криле. - Чоки Покин е неотразим тази вечер. Той не подскача, той просто лети!"
Неочаквано Зизи Зарикази фаулира тежко ново изгряващата звезда на "Горските Биволи". Санитарите - две костенурки, изнесоха нещастния Чоки Покин навън от кенгуру-бол игрището. Той беше с навехнат глезен. Играта започна да загрубява...
Кенгуруто отпи от бирата и превключи на друг канал. Даваха "Доброто, лошото и злото Кенгуру" - уестърн, пълен с много изстрели и трупове. Главните герои си погаждаха мръсни номера един на друг, опитвайки се първи да се докопат до торбата с ореховите ядки. Кенгуруто започна да скучае и се прозя...
....
- ... две и половина... три без косъм... - чу в съня си Дани гласа на Лудия Маркс и трепна.
- ... три без половин косъм... - продължаваше да брои той и последните закъснели войници се заблъскаха като стадо овце пред врата. За най-голямо учудване на Лудия ефрейтор, сержантът ги пусна да се измъкнат, без да ги благослови с Вълшебния си колан...
Нещо не беше наред! Дани се опита да стане отново, но несполучливо. Сякаш беше залепнал за леглото. Странно!
- ... трииии! - рече победоносно Лудия Маркс и се огледа. Всички войници бяха напуснали спалното помещение, с изключение на... Спящата красавица.
- Ти! Отново ти! - изграчи сержантът и вдигна ръка. Лудият ефрейтор се ухили и приготви кофата с вода.
Щастливецът изписка и в паниката си почти успя да се изправи, повличайки със себе си дюшека. Почти успя, защото в следващия миг се свлече назад в леглото.
- Туп, туп, туп! - тежките стъпки на сержанта започнаха да се приближават към леглото на обречения.
Зад него вървеше ухилен палачът. Вместо брадва в ръцете си държеше кофа с вода. Жертвата изпищя отново и подскочи като пружина. Дрехите му изпращяха, но конецът беше същия вид конци, които се използваха при шиенето на парашутите - издържа на напъна и не се скъса. Войникът скочи на крака и зае бойната стойка на Рафаело - костенурката нинджа от едноименния детски филм.
Приликата му с Рафаело беше необичайна: Рафаело имаше черупка на гърба си, войника имаше дюшек(разликата между черупка и дюшек не е особено голяма, когато си късоглед), Рафаело се бореше срещу злия магьосник, войникът срещу своя началник, който имаше Вълшебен колан, Рафаело не беше член на КПК(Комунистическа партия на костенурките), войникът също не беше член на ЮКП(Югославска компартия). Двамата, може да се каже, бяха почти като близнаци. Никой нямаше да се учуди, ако в новите епизоди на "Костенурките нинджа" се появеше и нашият герой в една от главните роли. Войникът беше много скромен и дори и за миг не се замисли, че може да направи бляскава холивудска кариера. Мисълта му в момента беше как да се спаси от злия магьосник и неговия чирак. Близнакът на Рафаело зае бойна стойка в стил Ван Дам и нададе свиреп вик.
В следващия момент се случиха седем важни неща:
1. Сержантът изрева и махна свирепо с ръка, сякаш отсичаше главата на осъден престъпник. - Сегаааа!
2. Старата късогледа сврака, която беше кацнала на прозореца, размаха криле и се стрелна като куршум към Лудия Маркс, грачейки:
- Мен, мен удари с вълшебния си колан! - Тя закръжи около вълшебника, пляскайки силно с криле. - Аз съм председател на КППС (Компартия на пернатите създания).
3. Лудият ефрейтор вдигна кофата с вода, за да я излее върху главата на щастливия избраник.
4. В следващия миг връхлетя старата късогледа сврака. "Зъл дух!" - изпищя Лудият ефрейтор и в паниката си изля кофата с ледено студена вода върху главата на всемогъщия магьосник.
5. Лудият Маркс тутакси замръзна, превръщайки се в ледена статуя. Ръката му изпусна Вълшебния колан и той се свлече на пода.
6. Свраката се стрелна като куршум, грабна могъщия талисман и излетя през прозореца навън, към щаба на Комитета за Обществена Безопасност.
7. Рафаело направи тройно салто и с мощно "мавашигери" излетя през вратата. По-точно опита се да излети и заседна, също като главата на Кума Лиса в кюпа с мед.
Фигурната композиция "Къпещ се спартанец", излязла под ръцете на древен скулптор - за съжаление името му е останало скрито от историята - беше археологическото откритие на века. Лицето на спартанския воин беше като живо, застинало в маска на...Кой знае какво?! Загадъчна полуусмивка, полунамръщване. Безправен роб-илириец, му поливаше вода. Най-интересно беше, че на ръката си имаше една жълта лентичка. Това предизвика бурни спорове сред археолозите. Едни предполагаха, че това е знак за домашен роб със специални привилегии, други пък се изказаха дръзко, че той е бил председател на Местния Профсъюз на Робите.
Още по-странна беше петолъчната звезда върху шапката на спартанския воин. Едни предположиха, че той е родственик на Моисей, а други пък изказаха революционната идея, че това е знак за членство в КПСР - Комунистическа Партия на Спартанските Роби. Така учението на Маркс и Енгелс пусна корени в дълбока древност. Най-новите археологични разкопки осветиха въпроса около съществуването на комунизма в първобитнообщинния строй. В една пещера във Франция, наред с останките на Кроманьонския човек, бяха открити скални рисунки на първобитни хора, маршируващи с нещо, подобно на знамена. На висока скална площадка стояха вождовете на племето и махаха приветливо с ръце...
И се случи чудо. Чудо невиждано, чудо нечувано, достойно да бъде описано от перото на велик писател. Спартанският воин оживя...и писъкът му беше нещо неописуемо. Всички горски и полски гадини се изпокриха кой къде намери. Баба Меца по погрешка - нали си беше късогледа горката открай време - се намърда в заювата дупка. По- скоро опита да се намърда и заседна. Заю Късоопашати грабна една сурова цепеница и започна да налага неканената гостенка.
- Ще ти отупам руното,
руното още гърбището!
Гърбицата ще ти изправя,
на човек ще те направя!-
викаше Заю Баю на висок глас и размахваше чепатото дърво.
- Спри, постой, почакай!
Повече не ме мъчи!
Руното ми ти съдра,
честа ми поруга! -
ронеше ситни-дребни сълзици Баба Меца...
О, небеса! Днес беше денят на чудесата! Илирийският роб се размърда и изпусна металната кофа. На лицето му беше изписана глупава усмивка.
- Ъ... ъ...ъ - зачеса се той умно по главата, сякаш изчисляваше на ум какво е разстоянието между земята и слънцето в сантиметри.- Защо си мокър, шефе! - най сетне рече той, когато си възвърна дар слово. - Да ти донеса ли една кофа с топла вода да се сгрееш?
Сержантът не можа да отвърне, защото подскачаше на един крак. Острият ръб на кофата беше почти премазал големия му пръст. Той се наду и цъфна. Необичайното природно явление - беше средата на зимата - беше отразено в местната телевизия и преса, дори и в националния всекидневник ”Работническо дело". Ефрейторът се наведе и откъсна цветето. Беше... магарешки бодил!
Разнесе се втори гръмотевичен крясък. Горски и полски гадини затрепериха, мислейки, че е дошло Второто Пришествие.
- Прости ми, щъркле, че те измамих! - Кума Лиса се кланяше дълбоко пред щърка и се опитваше да вземе прошка от него. Преди няколко години Лиса беше направила вкусна зеленчукова супа и щъркът ú беше дошъл на гости. Хитрушата сипа супа в плоска тепсия и докато той тракаше с клюн, Лиса облиза всичко до шушка...
- Изчисти ми къщичката и ще ти простя - рече просто щъркът.
Кума Лиса се усмихна. Слава Богу, тя се беше подготвила. Вчера в Горския КеиМарт бяха докарали за първи път прочутите "Кърби". Тези прахус-машини бяха най-новото изобретение на техниката. Двигателят се задвижваше от три млади и енергични бобри, всмукателният механизъм беше управляван от кълвача, а енергия подаваше електрическата змиорка.
"Кърбито" имаше няколко нови функции, които направиха революционна промяна в дизайна и конструкцията на всички вакуумни машини. Тези нови функции - като пране и сушене - го направиха хит на Пролетния Горски Панаир. Баба Меца лично си купи три "Кърбита" и по цял ден си переше и сушеше старото руно. Само след три дни руното ú беше заприличало на ново и един скитащ мечок ú предложи годеж. Старата Баба Меца с радост прие и започнаха триседмични горски веселби. Всички ядоха, пиха и се веселиха, докато сили и свободно в търбусите си място имаха...
Защо - ще рече някой - Кума Лиса се натискаше толкова много да вземе причастие от щърка? Дали защото беше посетила Божи гроб и беше станала хаджийка? Разбира се, че не! Тя беше дочула от Кумчо Вълчо, че в рая скитали волни кокошчици, пъдпъдъци и какви ли не още пернати създания. Кума Лиса, която се беше пречистила от греховете си, щеше да стане техният духовен учител. Кума Лиса се замечта... "Кума Лиса чете сказката за Вълка и агънцето, а около нея насядали угоени кокошчици, пуйчици, яребички и..."
Устата ú се напълни със слюнки и тя се облиза...
Неочаквано във въздуха се разнесе миризма от изгорял каучук. Подметките на Рафаело се бяха запалили. В момента той завършваше осемнайсетата си обиколка на място, поставяйки нов рекорд във Формула 1 за най-дълго бягане без смяна на гумите.
И ето, че се случи трето чудо. Черупката на Рафаело се откъсна и той полетя в небето като ракета. Сержантът остана със зяпнала уста.
- Ура, комета! - радваше се като малко дете Лудият ефрейтор. - Благодаря ти, Боже! - скръсти той набожно ръце - доживях да видя Халеевата комета!
- След него, тъпако! - изрева сержантът и даде начална скорост на своя подчинен...
Междувременно старата късогледа сврака беше кацнала на едно дърво вдън гори Тилилейски. Вождът на Пролетариата държеше в клюна си Вълшебния колан на Лудия Маркс.
- Добър ден, сестрице! - рече благо Кума Лиса и се приближи до дървото. - Какво стискаш в клюна си?
Свраката мълчеше. Миналата седмица тя беше отмъкнала тайно едно парче швейцарско сирене от партийната гощавка. Тъкмо се канеше да го лапне, когато се появи Кума Лиса и с измама я накара да изпусне сиренето. Този път, обаче, нямаше да я измами.
- О, виждам Вълшебния колан на Лудия Маркс! - възкликна лисицата.
Мълвата за Вълшебния колан се беше разнесла из цялата гора. Нейният братовчед Кумчо Вълчо разправяше, че коланът имал власт над всички зверове и гадини.
- Само кажи: "Ела, кокошчице!" и размахай колана като кандило и тлъста кокошчица сама ще дотича в дупката ти - рече Кумчо Вълчо.
Кума Лиса се облиза и продължи:
- Пожелай си едно желание и кажи магическата дума! Коланът има необичайна магическа сила и може да дарява желания на притежателя си - посъветва тя птицата на дървото.
- Какви са магическите думи? - изграчи старата късогледа сврака и ... изпусна Вълшебния колан.
- Абра-кадабра! - изсмя се Кума Лиса и грабна Вълшебния колан. - Всяко дете ги знае, глупава сврако!
- Ах, проклетнице!-изграчи тя.-Измами ме за втори път! Ще съжаляваш! - закани се старата късогледа сврака и измъкна мобилния си телефон изпод лявото си крило. Тя затрака с клюн, набирайки номера на Комитета за Обществена Безопасност.
- Предател на революцията! - извика тя в телефона. - На помощ,
чеда мои! Спасете своята Родина-Татковина. Спасете светлото
комунистическо бъдеще!
- Винаги готови! Напред, другари комунисти!
- Атака! - изграчи Вождът на Пролетариата.- Буржоазният елемент открадна Символа на Свободата!
- Смърт на класовия враг! - отговориха дружно тайните агенти на КОБ и понесоха лисицата във въздуха нагоре и все по-нагоре...
Кума Лиса пищеше, умирайки от страх. Неочаквано една огромна сянка падна върху птичето ято. Беше орелът, господарят на всички пернати.
- Кой смущава съня на моите орлета? - запита той със смразяващ глас.
Враните изграчиха от ужас и се разхвърчаха на всички страни. Горката Лисана се устреми като камък надолу, право към една канара...
Кума Лиса скочи в съня си и се събуди. Устата й беше пресъхнала от кошмара. Ох, добре, че беше само сън. Неочаквано Кума Лиса забеляза, че ъгълът на бърлогата е пуст. Там, където беше тлъстата кокошчица, нямаше нищо друго, освен няколко стари оглозгани кости и шепа пера.
"Коланът!" - светкавична мисъл я проряза. Тя бръкна под пухената възглавничка и... зарида, па заплака.
Вълшебният колан беше изчезнал...

Забележка :
КОГ е Комитет са Обществена безопасност.

Всяко съвпадение с имена на хора, събития и факти е случайна!

© Kolio Karpela Всички права запазени.



© Кольо Карпела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??