May 29, 2013, 8:03 AM

Един месец приключение - 10 част 

  Prose » Fantasy and fiction
867 0 0
9 мин reading

          Завърнаха се и тримата в базата. Зачакаха Крум да се върне. Вече бе полунощ, но него още го нямаше.

          -Трябва да го потърсите. Притеснявам се за него. – каза Мария.

          -В това тъмно вие си излизайте! – каза Емил.

          -Права е. Да го потърсим! - каза Иво Полицая.

          -Искате да го търсите, няма проблем. Само дето тези същества ще ви подушат от два-три километра разстояние. Ако ще ходи някой, то това съм аз! – каза Ники.

          -Едно не ми харесва. Аз също идвам с теб! – каза Иван. 

          -Без мен сте заникъде! И аз идвам. – каза  Гошо.

          -Ем, добре, пичове, трошете се у тъмното, аз имам проби да правя. – каза Емил.

          -Тази вечер никой не излиза. Навън дебне един раптор, на около 100 метра. – каза Борис. – Все пак и утре е ден.

          -Прав е, всички сте изморени. Така ще ви хванат по-лесно. Моля ви, останете. – каза Катя с умолителен поглед.

          -Добре, съгласен, утре тръгваме. Сега всички да спят, освен Илия и Явор. Те ще са на пост. Лека вечер на всички! – каза Иван.

          По същото време...

          Крум се събуди, целият окован. Всичко го болеше, бе жаден, а нямаше никого наблизо. След пет мъчителни минути се появиха малко човече с очилца– Чък и двама охранители.

          -Откъде идвате? – попита Чък на английски.

          Попита отново и отново. Крум се правеше, че не го разбира.

          -Откъде идвате? – попита отново, но на руски.

          -Откъде идвате? – този път попита на български.

          -От България. - отвърна Крум с изненада, че човечето знае български.

          -Какво търсите? – попита Чък.

          -Търсехме злато. – каза Крум.

          -Я му напомнете какво е търсил! – извика на охраната.

          Те започнаха да го бият.

          -А сега, отговорете?

          -Е, добре де. Търсихме съкровища! – каза Крум с усмивка.

          Бе ударен още няколко пъти.

          -С още колко човека си тук? – попита Чък.

          -Сам съм. Все пак и сам воинът е воин! – каза Крум.

          -Доведете ми онези, които го докараха! Веднага! – каза Чък , вече беснеещ и готов да го убие.

          -Ето ги, шефе.

          -Вие може да си тръгвате. Те ще са достатъчни. – каза Чък с усмивка. – Посъветвайте го да проговори!

          Те започнаха да го удрят, да го бият и пак, и пак...

          -Та?

          -Ми какво да ви кажа. Сам дойдох. – каза Крум, той никога нямаше да издаде приятелите си!

          -Значи сам, тогава защо е имало още трима до вас.

          -Аз мислех, че са маймуни! – каза Крум.

          Бе ударен отново и изпадна в безсъзнание.

          -После ще се погрижа да каже всичко. С инжекции, явно физически е здрав! Намерете другите трима! Как така са се изплъзнали? – каза Чък.

          -Бяха много силни. Единият ни преби с „чадър” – отвърна му свръх-човека.

          -Какво чух? С „чадър”? Вас?! Веднага го открийте и го доведете!

...

На другата сутрин Ники стана в пет часа, закуси набързо и зачака двамата му другари. Те се появиха.

-Предлагам да не будим никого. Ще вземем кола, за да стигнем по-бързо дотам. Вземете малко оръжия и да тръгваме. Времето може да му коства живота! – каза Иван. – На пост да застанат Борис и Емил.

          -С каква кола? Та нали трябва да е тихо? – попита Ники.

          -Ще рискуваме заради Крум! – каза Иван. – Колата е Ford RS 200.

          Така те отидоха, взеха колата. Направиха заход точно както Ники го бе планирал. Оставиха колата на удобна позиция. Продължиха пеш с малкото оръжия, които имаха.

          Около 12 часа стигнаха пред главната сграда незабелязани.

          -А сега какво? – попита Иван.

          -На всеки три часа минава една кола. Отворят ли се вратите, влизаме. Те си нямат идея, че някой може да влезе. Толкова са сигурни в кулите. – каза Ники.

          Тогава дочуха шум откъм гърба им. Бе съблезъб тигър, а в същото време колата тръгна да излиза.

          -Бързо вътре! – каза Иван.

          Те скочиха и вратите се затвориха зад тях. Вече бяха в сградата.

          -Няма никого, но има четири коридора. Накъде? – попита Иван.

          -Натам. – бутна ги Гошо, секунда преди да се появят войници зад ъгъла.

          -Благодаря. – каза Ники. – Крум има предавател. Така ще го намерим.

          Сградата се оказа на дванадесет нива, с около десет коридора всяко, и по над двадесет стаи. След три часа намериха къде е Крум. Влязоха при него, развързаха го. Тръгнаха да излизат, но изневиделица се появиха свръх-хората с мечовете. Бяха двамата, останали живи.

          -О, как сте, пичове? Бягайте към базата, аз ще се оправя с тези!– каза Ники и изкара „чадъра”.

          -Успех!

          Те изчезнаха по коридора, а свръх-хората приближиха готови за реванш. Единият скочи с меч към главата на Ники. Оказа се, че успя да отсече част от косата на Ники.

          -Ей, та това си е нагло! Харесвах си прическата! Сега ще те оправя аз! – каза Ники.

          Удари го с „чадъра” и той се позамая. Тогава го удари с ръка, след това със силен удар с крака го заби в другия, идващ с меч. Тогава свръх-човека се заби в меча на другия свой брат и умря.

          -Ти уби брат ми! – изкрещя свръх-човека.

          -Ама той ми отсече косата. – каза Ники, като някое дете.

          Свръх-човекът нададе вой. Засили се, скочи и го ритна с крак. Ники падна на земята. Видя как мечът се засилва към главата му. Премести се с кълбо назад и побягна. Свръх-човекът го подгони. Ники се засили към една стена. Скочи, направи задно салто и му взе меча. Ники го намушка и тръгна към изхода.

 

В лагера...

- Белот. - каза Илия.

- Айде стига, само белот след белот викаш!  - каза Емил.

- Сто. - каза Борис.

- Йес, пак ще са вътре! - усмихна се Емил.

- Айде на работа, няма цял ден да играете! - каза Явор.

- Само тази игра де. - помоли се Мария.

- По-бързо! Аз и Борис ще отидем да разузнаем. Освен това всички да ми докладват. - каза Иво.

- Добре де. Тъкмо ги бихме, три на две. - каза Емил. - След дълги проби и проверки установих няколко неща: имат непробиваема от куршуми кожа, но гори; костите им са здрави, но за къс период - около две-три седмици и започват да гният и да се разпадат; имаше и някакъв чип с кабели в мозъка. ДНК-то му е буквално перфектно!

- Предават се радио вълни с определена честота, мисля че чрез тях го управляват. Днес мисля да пробвам да им пусна някаква случайна честота и да видя какво ще стане. - каза Борис.

- Лоши новини от света... над 300 000 убити за една нощ из целия свят. Хората се готвят за трета световна война, ЕС мисли да разбие Русия и САЩ, за да оцелее. Ако се провалим, няма да има къде да живеем... - каза Катя.

- Тогава всички на работа! - каза Иво.

Емил започна да прави опити и да мисли как да унищожи тази армия. Мария реши сама да разузнае какво има на острова. Катя и Йоанна решиха да помогнат на Кирчев, Ники и Крум. А Иво и Борис отиваха да пробват влиянието на други радио вълни върху съществата.

-Отивам да погледна, че там ми се струва че има нещо. - каза Иво. Влезе зад храстите, чу се шум и излетя от тях.

-Бягай, Борисе, че  нещото ни гони, каквото и да е, но бе малко! - каза Иво.

-Внимавай следващия път! Нали генератора за честоти е в теб? - Докато задаваше въпроса, от храстите излетяха два тиранозавъра.

-Малко ? - каза Борис и започна да настройва някаква честота. - Питай Емо какво да правим.

- Ало, какво да правим когато ни гонят тиранозаври? - каза Иво.

- Ами ако стоите на едно място, няма да ви забележат, защото така са устроени, ако не- бягайте! - каза Емил.

- Не помогна особено, да бягаме или да се правим на камъни, по-бързо пробвай да пуснеш нещо! - каза Иво.

- Ей сега. - каза той. И пусна. Единият тиранозавър леко забави ход, след това отхапа главата на другия.

- Върши работа. - каза Борис.

- Не съм сигурен, май влияе различно на всяко същество. Виж как тези идват насам, а другите бягат. Спри го и да бягаме! - каза Иво.

- Прав си. - каза Борис и го спря.

Така те продължиха да бягат. Стигнаха до една река и решиха да проверят какво има по нея.

- Вземи една проба от водата. - каза Иво и извади пистолета.

Взеха проба и продължиха по реката. Около нея вместо да е пълно с растителност, нямаше нищо, дори трева...

 

При Мария...

Тя ходеше,не бе срещнала нищо по пътя си. Чуваше се само лек монотонен шум. Тя вървеше към него. Стигна до някаква ограда и зад нея видя огромна сграда. Реши да провери каква е. Започна да обикаля около оградата. Тук-там се мяркаха хора. Пред главния вход пишеше, че това е АЕЦ. Тъкмо да си тръгне, когато бе ударена. Изпадна в безсъзнание.

- Да я отведем при шефа!...

В лагера бе останал Явор, за да изчака руснака да дойде. Той пристигна около три часа следобяд. Бе средновисок, рус, синеок, на двадесет години, казваше се Алексей. Явор му обясни положението, показа му къде са капаните и седнаха да обядват.

-Аз ще пазя лагера, а ти, ако искаш, може да обиколиш и огледаш. - каза Явор.

- Добре,след малко излизам, не ме е страх от тези същества. - каза Алексей.

- По-добре да те е страх! - каза Явор.

- Може да сме славяни, ама българите сте страхливи! - каза Алексей.

- По-добре не се прави на мъж, ще свърши зле... - каза Явор с въздишка.

-Няма. - каза с усмивка Алексей, не подозиращ колко е прав Явор...

Свършиха обяда и Явор застана на таблото за управление, огледа го и видя, че при тази консумация генераторите са недостатъчни и ще трябва и друго захранване за лагера.

- Аз тръгвам. Чао! - каза Алексей и излезе.

- Чао и внимавай! - каза Явор.

Алексей започна да обикаля острова като турист. Не мислеше, че е на работа, а че е на почивка. Измина около 4 километра, когато чу странен шум. Зареди пистолета, махна предпазителя. От храстите изскочи саблезъб тигър, хвърли се към Алексей. Той го застреля в устата, но животното само падна. Изправи се и направи втори опит да го изяде. Получи втори куршум и малко се позамая, но продължи да се бие. Така около половин час. Тогава тигърът се измори и изпадна в безсъзнание.

- Ама че работа, а мислех че българите са страхливи, а те били прави. - каза Алексей.

© Иван Д Кирчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??