Jun 20, 2009, 7:19 PM

Един непораснал романтик (8) 

  Prose » Novels
797 0 2
11 мин reading
Един непораснал романтик (8)
Наближава полунощ. Жена ми, завита с одеяло на дивана, машинално сменя каналите на телевизора. Аз съм в другия ъгъл на стаята - на канапето до компютъра. Неделя вечер, както много други... но не е...
Вече цяла седмица пред очите ми е черно, на душата ми е черно и не мога да се отърся от това настроение. Не се овладях и стоварих личните си проблеми на главите на подчинените си. Двама отнесоха наказание за дреболия, за която можех и да не реагирам. Когато останахме насаме с колегата ми, усетих като че ли ме упреква за решението ми да ги накажа.
- Гаджето ми ме изрита – думите ми не бяха да се оправдая, а за да споделя болката си.
- Е, радвай се! Нали си се отървал от нея!
Отговорът му ме стресна, но това си беше неговият стил. От толкова години работим заедно, няколко пъти съм го срещал на улицата в компанията на красиви момичета, но никога досега не е говорил за жени.
В автобуса не се оглеждам, сядам на първото свободно място. Минавам край Нина, поздравявам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Романтик All rights reserved.

Random works
: ??:??