Достигнали върха почувстваха, че ще излезат от себе си.
Тя беше над него. Гръбнака й се изви в лък, извъня тетивата на всяка нейна фибра и тя полетя със стрелата.
На него му се струваше, че се губи в мъгла. Мъглата е по бедрата му, набъбва, готова е да избухне, да потече на капки по топлата кожа, а в капчиците да е разтворена й паметта му.
Виеха се обезумели, до болка впити един в друг. Тръпките им се сляха в една, а тя надскочи границите на реалното.
И излезоха от себе си. Буквално.
Телата им едновремено се отпуснаха едно до друго, а те изхвърлени от тях като изгонени от час деца, гледаха в топлите си тленни останки объркано, смутено и засрамено.
-Сега наистина загазихме.-рече тя. Около тялото й се виеше пара. То си дишаше и забеляза, че пръстите му милват по гърдите неговото тяло.
-Какво стана?-объркано смотолеви.
-И ти забелязваш нещо нередно.
-Е, сънуваме.
-Един и същ сън?
-Романтично. ...