May 1, 2010, 8:01 AM
Един ум
Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затуптя! Тогава покрай студения ум проблясна ореол от топлота. „Какъв красив ум!” - възхити се детето и се усмихна... А болничната стая доби цвят на зряла праскова и слънчеви зайчета заиграха по стените й. Студът си подви опашката, изфуча и заотстъпва по лабиринта от коридори. Високото самомнение се замисли и отстъпи мястото си на разбиращото умение. Стана топло и уютно. Тогава пациентът се размърда и на свой ред се усмихна…
© Росица Танчева All rights reserved.
Random works
-
-
Hope is... Her, in the mind's eye Dancing barefoot On a carpet of broken glass Of reality's mirror ....
-
Most of the patients were waiting quietly their turn at the consulting room on the first floor. Ther...
-
Once upon a time in a town not so far away there was a girl. A girl so pretty, so smart, so kind, so...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
