ЕДИНСТВЕНИЯТ И СЪРЦЕТО
Единственият няма нищо общо с Първия и Последния, защото Единственият е и първи, и последен, там, където останалите ще се опитват да влязат и останат, но няма да могат, защото Единственият винаги ще е там и ще напомня за себе си и няма да позволи на някой друг да го измести от там... от сърцето.
Сърцето ли? То... опитва се да избяга от болката... То пише сега, не пръстите... Опитва се да не се предава, да избяга от грешните ръце на отчаянието, съмнението, страха, самотата... защото падне ли в тях ще умре от страданието, а сърцата не обичат да страдат. Те обичат само да обичат... да им бъде позволено да обичат. Как успява да избяга ли? То вярва в себе си и винаги пулсира в този ритъм. То вярва в любовта си и отрича всички лоши чувства, които го карат да страда. Понякога дори отрича и реалността, онази..болезнената, която с две ръце го изтръгва и му показва, и напомня... и крещи: "Виж, телефонът още мълчи!", "Сети се за онези думи, които ти каза и които те нараниха ...