1 мин reading
Една безмълвна вечер
Когато тишината витаеше наоколо и тъмнината я покриваше със своите криле, едно страхливо момиченце лееше сълзите си. Нощта като острие пробиваше нейното детско сърце, страхът я разкъсваше. Бе ранена от собствените си мечти, от похабените спомени в миналото, които я преследваха в тази помрачена нощ. Това момиче, хвърлило всичките необясними мигове в огъня, имаше едно единствено желание да хване химикалката и да почне да пише, докато листът не свърши... Ето я тук, съкрушена, пак към листа се опря, пак разтворила своето сърце, разказва историята на неизживените си мечти. Вживяваше се в ролята на една изстрадала душа, отново играеше по правилата на този тежък живот. Вървеше напред и след всяка стъпка падаше на колене и копнееше повече никога да не повтаря грешките си. Разстроена затваряше врата към своето сърце, не допускаше нейните чувства да стигнат до хората. Смелостта ù даваше кураж да гледа висините на този свят, независимо, че беше далече от тях . Няма обаче кой ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up