Обичаш ли да ме мъчиш с мълчанието си, защото аз много обичам, наистина обичам и не мога да спра да харесвам това у теб, да харесвам жестокостта си към себе си и твоята жестокост, сякаш ти си паяк, а аз - муха, сякаш ти си паяк, а аз муха, страхливо оплетена в мрежата ти?...
Обичаш ли да изтръгваш думите от устата ми една по една, да ме караш да забравям името си в онези моменти, когато вярвам на всичко, което обличаш, вярвам на всяка твоя дреха, на всеки твой полъх на парфюма ти, че може да ме отведе нанякъде?...
Дотук?
Дотам?
Докъде?
Ето пак...
Ето пак...
Мълчанието пулсира във вените ми, аз ще стана най-добър приятел с него, ще си мълчим заедно... колко абсурдно... Аз, който толкова много говорех, аз, който заливах хората със себе си, свих се в черупка от самия себе си, утихнах, не, не съм помъдрял, само утихнах...
- Може ли пак?
- Кое?
- Да си тръгнеш и да се върнеш?
- Мога, но ще е твърде жестоко. ...