Позвъни се. Спиридон потропваше нервно пред вратата. Забеляза, че тя все още не беше сменила скъсаната изтривалка.
Соня се спотайваше зад шпионката.
- Пфууу, пак тоя Спири.
Виктория отвори и видя огромен букет цветя. Зад него се показа Спиридон. Тя се смути и му каза, че Соня я няма.
- Как, нали днес е рожденият ѝ ден?
- Да, обаче и аз не знам къде е – сконфузи се Виктория
Неудобната тишина бе прекъсната от звънящия джиесем на Соня. Чу се гласът ѝ:
-Оооо, шефе, цял ден те чакам. Разбира се, че съм готова, ама как, ти ми обеща, дааа, точно така говорихме. Радо, Радо, винаги съм ти вярвала, но разбирам. Айде, чао.
- А, ама тя и телефона ли си е забравила? И то на рождения се ден? – опули се Спиридон.
- Дон, не знам наистина какво да ти кажа.
- Виктория, вземи тези цветя, нека бъдат за теб.
В този момент от стаята се чу гласът на Соня.
- Викторийо, писна ми вече от теб. Влизам да се къпя.
Горката Вики, изчерви се цялата. Спиридон тъпчеше притеснен, капчици пот се избиха на горната му устна.
В този миг Соня цъфна на вратата ухилена до уши.
- А, Дон, ти ли си? Влизай бързо.
- Вики каза, че те няма, какво става?
- Ама остави я тази блейка Виктория. Нали знаеш каква е.
Дон влезе, а Виктория се затвори в стаята си плачейки.
След час Соня и извика от вратата:
- Чао, Вики, ние отиваме на рибен ресторант.
Мракът се спусна. Виктория изтича на улицата. Блъсна се в Радо.
- Къде си се запътила така?
- Отивам да си купя бонбони.
- Аз имам по-добра идея. Ела с мен, ще те изненадам.
- Една порция херинга - поръча Соня и се втрещи.
Пред очите и преминаха Радо гушнал Виктория...
© Невена Тотева All rights reserved.