Една история

   Скоро ми разказаха история за изселници от нашия град. Познавах ги в миналото и изслушах с интерес разказаното. Но ще се върна назад в годините, от които датира моята среща с бащата и сина.

   Преди да си намеря учителско място работих година и половина като библиотекарка в едно училище. Тогава се четяха повече книги и имах доста читатели – ученици, учители и служители. И сега се чете, но ми се струва, че се търсят повече електронни книги и по-малко на хартиен носител. Синът Исмет беше последна година в училището, а бащата Ферад преподаваше по техническите предмети. И двамата идваха много често в библиотеката. Четяха и се интересуваха от закупените нови книги. Момчето беше много красиво, сега като си припомня, ми прилича на Къванч Татлъту. Бащата също изглеждаше добре. Двамата идваха по различно време и обичаха да разговарят с мене – за книги, за живота и за какво ли не.

    Наближаваше края на учебната година, когато Ферад дойде и каза, че ще заминат за Турция. Жена му имала роднини там.

    –От какъв зор? – зачудено попитах аз. –Тук имаш работа, децата ти учат и са израснали в България.

   –Така е, но жената настоява, роднините ѝ са там, а и момчето ще може да не служи войник, ще му откупим службата.

   Загледах го учудено, но нямаше какво да кажа, решението си беше тяхно.

   След един час в библиотеката дойде и Исмет и ми каза почти същото. На момчето определено не му се отиваше.

   След приключване на учебната година заминаха за Турция. Много години не бях чувала нищо за тях. Вече работех като учителка и животът ме погълна с всичките си проблеми.  

   В една топла лятна вечер се разхождах в центъра на нашия град и неочаквано срещнах Ферад, който беше дошъл в България за десетина дена. Влезнахме в едно кафене и се заприказвахме.

   –Е, разказвай, как е там? Какво прави Исмет?

   –Ами, материално сме добре, а Исмет го оженихме.

   –Радвам се, той е красиво и умно момче.

   –Сватосването беше голямо шоу! – Ферад примига и в погледа му се появи нещо дяволито.

    –Еха! – възкликнах аз и го загледах любопитно.

    –Харесаха се с момичето. Следваха заедно и един ден Исмет поиска да говорим с техните и да я искаме. Оказа се, че са чифликчии – отглеждат добитък и се занимават със земеделие.

   –Ами, това е хубаво!

   –Та отиваме у тях, взехме разстоянието за около два часа. Къщата им е цял палат. На вратата ни посрещнаха мъж и жена на моите години. Поканиха ни вътре и бъдещата ни снаха донесе кафе. Голяма красавица – като стругована! Обърнах се към жената с думите: „Свато, хубаво кафе е направило момичето!“ Веднага последва категоричен отговор: „Какви сватове, още не сме се сватосали! Господине, Вие не познавате нашите обичаи. Според тях се дава наниз от жълтици, колкото е височината на момичето, и тогава можем да станем сватове.“ Трябва да съм я погледнал стреснато, но отговорих: „Аз жълтици нямам, но моят син иска Вашата дъщеря. Имам два   апартамента. Мислех единия да дам на младите, но ще го продам и ще набавя жълтиците, а синът и снахата ще живеят при мене. Но като дойдете да ги видите, ако съм гол /аз така си ходя у нас /, няма да ми се сърдите, защото съм си вкъщи!“  Поговорихме още малко и родителите на момичето казаха, че ще помислят.

   Ферад си беше малко „цапнат“ в устата, така че не се учудих на думите му.

   –И какво стана? – попитах аз.

   –Отказаха се от жълтиците. Но да ти кажа, след първата брачна нощ по обяд сватовете дойдоха у нас. Свата гледа трескаво и притиска ръката си към сърцето, беше я пъхнал под дрехата. Помислих си, дано не припадне. Какво толкова се е притеснил? Може би като дава дъщеря си на  преселници… Дойдоха и младите и първото нещо, което свата попита, беше как намираме дъщеря му. Разбрах какво има предвид. За мене това нямаше значение – употребявана или не, важното беше да ми роди внуци. Веднага му отговорих: „Всичко точно свато.“  В този момент той се отпусна и се усмихна, цялото напрежение от погледа му изчезна, отмести ръката си и аз видях, че под дрехата си е държал пистолет. Явно, за да застреля дъщеря си, ако отговорът беше друг.

   Бях потресена. Повече не съм виждала Ферад, но по-късно разбрах, че синът му е починал – започнал да се занимава с търговия и го измамили с много пари. Вероятно се е притеснил.

                                                                                                       Мария Мустакерска