Sulle strade del mio vivere non e stato sempre facile , ma dal dolore si impara un po’ di piu ….Тя стоеше в тази стая и слушаше тази отровна песен (по улицие на моя живот не е било винаги лесно, но от болката се научава повече), която я извисяваше в самотата й и бавно , но сигурно я връщаше назад , към времето, когато единственият начин да се предпази от хората беше да страда , да драматизира и после да придава на илюзиите си героичен характер.Тя имаше хронична нужда да бъде различна, защото още от самото начало знаеше , че не може да бъде като другите ... Болката стана нейният печат и като в древна гръцка трагедия , тя я прие и обрече за своя съдба, защото наистина само болката стигаше за секунди до самата сърцевина на сърцето й , само тя можеше да бъде достатъчно силна , за да заличи нуждата от радост, от любов, от къща , където „да можеш да запалиш , а после угасиш една свещ”.
Това беше миналато и тя всъщност можеше и никога да не се върне там , ако не беше старанието , с което го б ...