Годината беше 1903. Зимата целуваше с хладната си целувка опустелите улици... Наближаваше Коледа и жителите на Париж с трепет се подготвяха за празничната нощ... Едновременно с надежда очакваха помирението с Англия и английския престолонаследник... Всяко сърце в Париж страдаше от обтегнатостта в дипломатическите отношения между Франция и Англия...
Враждебността на правителствата им ги караше да се страхуват за мирния си делник... Плашеха се, че евентуална мобилизация можеше да развали светлия празник. Пресата допълнително всяваше смут в душите на парижани, което ги караше да униват пред мисълта за недадените подаръци на ближните си... Те се надяваха да стане чудо, което да ги спаси от явна гибел...
Улиците и сградите бяха украсени с много цветя, гирлянди, знамена... Парижката управа желаеше да покаже помпозността на своето, националното...
Скоро за преговорите в Париж пристигна и самият престолонаследник Едуард-Теодор.
Той беше приет както подобава за висш гост.
Френските държавници ед ...