Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една
стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори
обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето
пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеството други. Не
е лесно да се ориентираш във вселена от врати, още по-малко, когато доста от тях
са отворени, златни или изглеждат излюзорно - примамливи. Изгубен там не е много
сигурно дори, че ще намериш онази прогнила врата, която е покрита с паяжини, но
крие чудесата на един свят, за когото би завидяла и Алиса, а няма да си поредния
изгубил се. Но не се тревожи за това, аз винаги ще съм до теб. Ще поемам
пръстите ти нежно в ръцете си и ще ги докосвам до всяка врата, докато не откриеш
тази, при чиито допир сърцето ти ще изтръпне в онази сладка умора на
постигнатото щастие. Страх те е, че ще ни отнеме цяла вечност ли - Нека... ще си ...