. . .
"... И като го започнах - как аз няма да взема една стотинка, но има много по-важни неща от парите, че за него няколко пъти сме употребили думата художник, а той явно изобщо не е това. Ако е - няма да гледа на рисунките си, като на продукт, за който се пазари за цена, а ще е щастлив, че ще докоснат някой, още повече деца... ей такива неща, ама много и с много обвинителен тон...
А той се почувства ужасно и взе да ми обяснява, за всичките си разочарования, как е бил идеалист, но света... "ти откъде се появи, какво си?... защо ми причиняваш това...?"
И разбираш вече, че се започнаха едни обяснения, кой в какво вярва и защо. Не искал да подарява труда си, другите го употребяват с комерсиална цел, а той оставал разочарован и страдал и такааа...
Не е от София. Идва тук доста често, но не достатъчно, разбира се. Когато е тук, сме заедно, доста често и аз пътувам. Като катастрофирах, рамото ме болеше, под очите още не ми се бяха разсеяли съвсем кръвоизливите, но той беше тук и се видяхме ...