Познавахме се може би от 3-4 години, оставали сме сами в офиса, или в градините на къщата им в Кифисия , или на новата им вила в Агио Саранда,.. но никога не сме били толкова близо,... бедрата ни сякаш се допираха,.. от нея лъхаше приятен мирис на дезодорант, смесиса от аромати,... нали такава беше и фирмата ...Ако я прегърна през раменете като за утеха,... как ли ще реагира, ами ако се развика,.. разсърди,.. ако отново се натъжи,.. защо ли ми сподели всичко това,.. и виновна ли е като майка, може би обичта има друго измерение при тях...

Присегнах се и сложих ръка на рамото й, нежно я притеглих към себе си,.. тя само ме погледна с очакващ поглед ли, или по-скоро поглед намиращ съчувствие у ближния...и опря в мен главата си.

Погалих косата й,...погалих рамото й...тя се притисна в мен.

Усетих ръката й да разкопчава копченце на ризата ми, дланта й се провря вътре и се  спря на сърцето ми,.. нормално ли тупаше, това сякаш ли проверяваше.... От дясно  имаше ли  тя сърце,.. при всички сърцата са само от ляво,.. не нямаше там,.. само банела,... пръстите ми леко я повдигнаха и гърдата се измуши от там... Ръката й доразкопча ризата ми и ме галеше нежно,... дишаше сякаш учестено като подгонена кошута,... кичурчета коса ме гъделичкаха приятно, устните й се опитваха да ги изпреварят.

Очите й ме погледнаха, виновно или любопитно,.. пресъхналите ни устни се доближиха, езиците ни облизаха сухотата им...Устните ми попиваха и ароматът  на шията й, .. на гърдите.

Лек стон се изтръгна от изопнатата й назад глава,... ръцете й спряха танца си,зацелува гърдите ми..

неописуемо сладострастие... Ръката ми се плъзна надолу по бедрото й, освобидих обувките й,... тръгна нагоре от вътрешната срана на бедрата й,.. размачках междукрачието й,.. освободих копчето и ципа...Досадните панталони се свлякоха заедно с бикините,... ръцете разрошваха косата ми, после се завряха в панталоните ми... Бяхме голи...Едва ли някой скоро да я носил на ръце към леглото..

Нещото ми бе пощръкляло... прегърнах я като малко сънено  момиченце... Гледаше ме с щастливи немигащи очи,... бе затаила дъх.

Вече времето бе спряло за нас... Телата ни още тръпнеха от изживяната нежност....

          Свежият утринен въздух през отвореният прозорец, веселото боричкана на птички навън ме отрезвиха,... беше настъпил новият ден

Къде е кирия Деми,..да не се е обидила и да си тръгне,.. да избяга по-точно от неудобството

Видях я в кухнята да се върти около котлоните,.. на табличка подредени чаши за сок, кафе,..оо, моята шарена риза й стои като мини поличка,...очарователно изглежда така...

- Я да видя, кой не спи  - засмях се тихичко - И прави нещо в чужда кухня..

И докато се осети бях зад нея с ръце на гърдите й,.. целувах вратлето й

- Петро, реших да те изненадам,... но ти ме изпревари...още малко ...пържени яйца, сок,... кафе..

и мен - през смях каза тя - Имаш ли сили да изчакаш

- А не,... не в този ред,.. първо теб,.. после другото - с престорен глас се възпротивих- Остави тези яйца има време и за тях..

И я понесох към леглото... Любехме се така, сякаш някоя магьосница можеше да махне с пръчицата и да развали магията ни...

Неделната вечер беше по-вече от приятна,.. друго е  жена да ти поднесе вечеря, чашка вино и да си говорим ей така небивалици, разказваше за фирмата им , за успехи и неуспехи,.. за Лос Анджелис

- Знаеш ли, аз не знам от тук пътя до фирмата. Винаги пътуваме с Василий от къщи, от Кифисия  по Атики одос, магистралата и за 30 минути сме там - през смях избърбори тя - Ще ме закараш , нали

и тъй като имам заявка , а няма шофьор , ще закараш ли с микробуса стоката до Патра,... разбира се едното няма нищо общо с другото, фирмата ще плати както се полага за курса до Патра///

- Рабира се, че и двете работи ще свърша кирия Деми - казах вече по-сериозно - Не се притеснявайте за това, знаете, че удоволствие е да работя във фирмата....

Често ми възлагаха такива задачи, и защо да се дърпам, нали ми плащаха, а и за мен като вълк единак, нямаше особенно значение дали е в почивен ден или в работен. Акуратно подреждах стоката, после отчитах документи и парите до цент... Поне ако не друго от Института се научих на ред и дисциплина, е и на честно отношение в работата , голяма работа като не работя като инженер, ами каквото дойде,.. от градинар през шофьор до елтехник и механик.

- Петро, а искаш ли после да отидем двамата  на вилата в Агио Саранда,.. никой не я харесва защото била  в малко тихо село,.. а на мен ми харесва такава тишина, сякаш живея сама на света

           Вилата им беше супер, все си казвах като работя там .. Ех, късмет, да имам такова нещо на двайдеттина метра от морето, нещо като частен плаж, без навлеци от съседни вили, имаше висока ограда, лимонови, портокалови дървета, огромна смокиня,.. а от вън един ред маслини и олеандри, асфалтиран път  водеше до централния,,,като крепост. Другите къщи-вили наоколо бяха в същия стил, укрепени и с редове дървета, .. никой никого не познаваше, а и не се интересуваха от съседите си. Идвах, оправях каквото имаше за оправяне, хвърлях черните торби с отпадъци до централния контейнер... Вътре сигурно имаше няколко спални,.. знаех само на приземния етаж, огромния хол, цялата стена в алуминий и стъкло, нещо като ателие на кирия Деми, със стативи, скици, картини,.. излизаше се на голяма, по-скоро огромна веранда, ... и  гордоста ми , двата реда нискостеблени  рози. В страни бяха барбекюто, външния душ и моята барачка, както наричах стаичката си за градинарски инструменти, и  торбите с дървени въглища...Беше ми приятно да идвам тук, почивах си един вид след като свършвах работата,.. не сядах по столовете на верандата, а вадех пластмасови стол и масичка, правех си фрапе и се наслаждавах на морето,.. така беше направено, че не се виждаше оградата от мрежа към морето, а самата морска шир,... имаше врата с ключалка, отваряш и си пред водата....Може би и вечер е прекрасно, бях инсталирал соларни светлини по оградата...

           Наистина прекрасно място, поне в моите очи..

- Петро, разполагай се - весело ме подкани кирия Деми - Това е моят рай,.. тук аз се чувствам свободна,.. слагам гащета и тениска само когато съм около печката или барбекюто,.. иначе съм съвсем гола, ... сама си почиствам стаите, възглавниците по столовете и дивани, обичам да ми е чисто когато сядам...

И  докато говореше, дрехите  й сами падаха от нея...

Гледах я крадешком,.. има право нали, голи сме се родили, а защо после да се срамуваме от голотата си,.. заразсъждавах като някой древен гръцки философ

- Охоо, срамежливецо - засмя се тя, застанала гола на метър от мен - Чакай, чакай да ти помогна..

не се стягай де,.. никой  няма да те види гол,.. даже и аз.. О, не, ще те наблюдавам като циклоп, само с едното око , ето затварям другото...

И  докато радостно бърбореше ме разсъблече и плесна голото ми дупе...

Затичахме се към водата,.. гърдите й и нещото ми радостно заподскачаха... Топлата вода обгърна телата ни,.. гмуркахме се , пръскахме се с вода като щастливи хлапета///

Бяхме като модерни първобитни хора, по цял ден голи във водата или се търкаляхме по пясъка...

вечер приседнали един до друг, прилежно облечени в дрехите си, загледани в лунната пътека или в безброй звезди, пред чаша бяло вино и фета, усмихнати от мимолетното си щастие....

Десет дни минаха незабелязано....

          Музиката се носеше тихо и унасящо,.. на дансинга се въртяха няколко двойки.

Жените, хайде момичетата, въртяха кръшно снаги,.. ах, как добре изглеждат в рокли, иначе не можеш да различиш кой мъж, кой жена, кой...какъвто иска да е, но панталонът  и блузата ,като че ли правят всички еднакви...е, друго си е жена в рокля...

С чаша в ръка насреща ми кирия Деми , стегната в ярка рокля, обувки с висок ток,... ох, все така привлекателна и енергична, ведро усмихната,.. намигна ми скришом с едно око приближавайки се към мен..

- Наздраве Петро, харесва ли ти тържеството... Особенно съм щастлива,.. сякаш товар падна от гърдите ми... Е, не забравяме и твоята заслуга  с кириос Василий,...Наздраве за всички нас

Последва звън на чаши и отпихме...

Погледнах  очите й,... наистина искрящи от щастие майчини очи,.. нежно ме погали по ръката

- Така се радвам Петро,... пожалавам и на теб да си намериш добро момиче, с което да се обичате истински... Ще ме извиниш ли,.. трябва да уважа и другите гости. А ти оглеждай се наоколо. виж колко млади и хубави момичета има, избирай, сега е момента,.. а ако трябва и аз ще помогна, за такова добро момче като теб си заслужава...-  весело се засмя тя

И  кирия Деми потъна в пъстрото сватбено множество....

следва продължение..