Полюлявахме се ритмично...
- Женя, да пийнем по глътка вино, а? - предложих неуверено
- Не, Петя, така ми е по-добре... Опиянена съм от танца, сякаш не съм танцувала цяла вечност.
Е, наистина и на мен ми беше повече от приятно и опияняващо, допир с прекрасно момиче...
Навън зимните слънчеви лъчи се прокрадваха през клоните на кипарисовите дървета...Телцето й леко потреперваше в ръцете ми...свежият мирис от нея ме захласваше, не, няма да се дам този път на мечтанията си.
- Петя, виж, част от гостите си вземат довиждане с младоженците и си тръгват. Искаш ли и ние.. Ако нямаш работа да се поразходим навън? - ръцете й държаха дланта ми, очите й ме гледаха умолително - Само да си взема чантичката и палтото.
Тръгнахме по тротоара, ей така , без цел и посока, както се казваше.
- Петя, искаш ли да....
- Да идем у нас ли? - засмях се закачливо - Не е ли доста опасно?
- Нее, не това имах предвид,.. да седнем в ей онова кафене, искаш ли, поне е тихо и няма да се надвикваме с музиката.
Разговорът ...