Една случка
Неделя вечер е. Популярен телевизионен водещ е поканил известна и уважавана актриса в предаването си. Разговорът върви интересно, а аз си замезвам с биричката и си прехвърлям наум задачките за следващата седмица.
Минават от тема в тема: кариера, семейство, бъдещи планове... На въпроса: „Какво е отношението на хората към Вас, когато се срещнете на улицата?”, следва балансиран отговор:
- Радват се и ме поздравяват, но и те си имат своите проблеми и понякога не им е до мен. Вчера, например, дочувам как съпругата на един господин му казва: „Виж, минава твоята любима актриса.” Човекът беше нещо угрижен и ѝ се сопна: „Какво като е тя! Сега си имам друга работа.” И ме подмина. Не му се сърдя.
Изведнъж се сещам, че този злосторник съм аз. Беше ми гръмнала главата от грижи и не се интересувах от това, което се случва покрай мен. Това не ме извинява, разбира се! За мен тя пак си е най-добрата, но не ѝ го казах, когато трябваше.
03.04.2014