Тишината на юнското утро удобно се беше настанила в празния все още подлез пред гарата. Само продавачът на банички, червендалест шишко с малки очички, гледаше със задоволство и гордост витрината на баничарницата си. Баници, тутманици, кифли и какви ли още не тестени произведения на изкуството очакваха търпеливо най-ранобудните пътници, които да изкушат.
Една възрастна дама с тъжно лице, която всеки ден продаваше билки и подправки точно до павилиончето за пижами, вече разстилаше голям стар чаршаф, върху който да подреди своите лечебни треви и лозови листа, надиплени грижливо във вързопчета.
Отнякъде скоро се появи млад мургав мъж с мръсна коса и странен поглед. Беше обут в къси панталони и вълнени чорапи с джапанки на краката. На гърба си носеше разкопчано старо горнище на анцуг на българския национален отбор по футбол. Мъжът се спря пред витрината на баничарницата и погледа няколко секунди с интерес целия асортимент от тестени лакомства. Шишкото от другата страна на витрината, явно дос ...