Много често, докато бях млада, не че и сега не ми се случва, ми подсвиркваха момчета. Те и сега ми подсвиркват, аз в гръб изглеждам добре, лошото е като се обърна и ме видят на колко съм години. Нищо, че все ги крия, ама пусти - малко или много си личат. Винаги съм се обръщала, може да е някой познат, никога не съм се правила на дама. Приятели са ми казвали:
- Вчера ти свирках, виках те, ти не се обърна, сърдиш ли се нещо?
- Не, не съм те чула, остарявам сигурно, ще ида на лекар.
А истината е, че съм малко отнесена.
Свирка ми веднъж един младеж, аз обаче продължавам с бодра стъпка, демек, къде ме търси, щом ми свирка, значи съм готина. А той се провиква:
- Вижда ти се комбинезона, ма!
Само дето не каза патко загубена, да не мислиш, че те свалям. Обърнах се и му благодарих, какво да му обяснявам, че това е фуста и дантелата задължително трябва да се вижда, такъв е моделът на полата, но си затраях. Като не следи модата, аз ли да му обяснявам. Спирали са ме да ме питат къде е еди коя си у ...