Отвори прозореца и погледна нетърпеливо часовника.  Не знаеше какво го очаква и какво може да се случи. Вече бе идвал няколко пъти в страната. Добре знаеше, че по нашите разбирания са потайни и някак непредсказуеми. Но усещаше, че този ден ще му донесе нещо непознато до момента.

За пореден път посещаваше тази фирма. Опознаха се вече добре и нямаше проблеми да доставя от техния склад в Германия. За негова радост винаги посрещаха с интерес неговите предложения и все по-малко се "бавеха" според техните традици при взимане на решение. Успя да се сприятели с един млад човек. Бе приятно изненадан, когато вчера след преговорите, японецът дискретно му пошушна:

• - Благодаря ти! Задължен съм ти за цял живот!
• - Че какво съм направил?
• - Помниш ли, че преди време ми изпрати по мейла едни твои неща?
• - Онези за протегнатата ръка към някого ли?
• - И тях. Едното от тях - "Пожелавам ти да познаеш" - го нарисувах с туш! Тя го прочете, усмихна ми се и от половин година е моя съпруга. А преди това отказваше повече да ме забелязва!
• - Радвам се за теб, приятелю!
• - Искам да ти се отблагодаря!
• - Недей! Няма нужда!
• - Ще те взема от хотела след три часа.

Така и стана. Късния следобяд двата приятели бяха отново заедно. След около един час се измъкнаха от следобедните задръствания и след още десетина минути колата им спря пред един, на пръв поглед обикновен дом. Беше средно голям,  в национален стил и градина, пълна с вишневи дървета. Посипаната с пясък пътека бе охранявана от стройни редици божури. Преди да отворят вратата, чу думите на приятеля си:

• - Сега ще узнаеш една непозната за теб страна от нашия живот. Прави, каквото ти кажат и не питай за нищо.

Посрещна ги хубава японка на средна възраст. Кимнаха леко на нейния дълбок поклон и японецът каза:

• - Това е мой много добър приятел! Сега ще го оставя. После му извикайте такси за моя сметка!
• - Разбирам, господарю-сан! - поклони се японката и се обърна към него. - Следвайте ме, господине!

Двамата мъже по стар навик си стиснаха по европейски ръцете и се разделиха. Преди да се разделят, приятелят му го погледна и пошепна загадъчно:

- Помни! Ако ти потрябва - купи рози! Много червени рози!

Не го разбра! Зачуди се, но нямаше време да се замисли над думите му.

Японката го поведе през сравнително дълъг коридор. В края на коридора леко плъзна врата и го остави сам в някаква стая. В средата имаше ниска масичка с комплект за чай! Почти веднага отсрещната врата се плъзна и пред него застана млада жена в кимоно. Слънчевата светлина изписа загадъчен ореол около вдигнатите на кок коси. Тя го отведе в малка баня и го остави сам! Той знаеше добре какво да прави и се съблече. Излизайки освежен от душа, видя дрехите си подредени на закачалка, а под тях една мъжка препаска и кимоно! Докато се опитваше да си спомни какво бе гледал, младата жена безшумно се озова зад него и му помогна да я завърже и облече кимоното. Отдавна бе престанал да се стеснява от голотата си - поне това бе възприел от страната.

Двамата коленичиха пред масичката, върху която вече имаше чайник с гореща вода. Той винаги изпитваше огромно удоволствие да участва в чаена церемония. Премерените движения, простотата на обстановката, усещането за вековността винаги го покоряваха. Постепенно свикна и със странния вкус на чай от прах. Японката с неприкрито удоволствие видя, че някой му бе показвал как да поеме и завърти подадената чашка, как да отпие, да отблагодари с глава. 

Той остави малко чай на дъното и остави чашката. Погледна я въпросително. Тя гъвкаво се изправи и му кимна. Усмихна се приветливо, когато видя, че този европеец се изправи като истински неин сънародник. Дръпна преградата зад себе си и го покани да влезе. В помещението имаше кръгла дървена вана с височина до кръста му. Приличаше на голяма каца за вино. Но от полирано тъмно дърво и никъде не се виждаха обръчи. Малко встрани видя легло с дървена възглавница и масичка с различни флакони. Японката го доведе до леглото и го остави. После без да бърза отвори последователно две от тях и ги изсипа във затоплената вода. В ръцете и отнякъде се появиха три японски рози. Разпиля листенцата във водата и го погледна в очите. След това с една дървена пръчка плавно разбърка водата. Нищо не го изненадваше. За никъде не бързаше, а и отдавна бе усвоил едно златно правило: Истинската наслада е в очакването за нея!

Тя остави пръчката и застана зад него. Плъзна ръце по тялото му и ловко развърза пояса. После леко свали и кимоното му. Остави му само препаската. С поклон го покани да влезе във водата. Усети под краката си нещо като столче и се отпусна на него. С задоволство почувства аромата, обхванал тялото му. Почти веднага почувства нейните пръсти да започват своите движения по слепоочията, да масажират мускулите на лицето и главата. Започна да го облива с шепи раменете му и шията... всичко това вече му бе познато. Но той продължаваше търпеливо да очаква нещо да се случи.

След малко тя го покани да излезе. Все така мълчаливо попи капките вода по тялото му и кимна към леглото. Той се изтегна по корем. Нейните малки и неподозирано силни ръце да започнаха да втриват благовонията навсякъде по тялото му. По-късно го подкани да се обърне по гръб. Усети нейната изненада, когато видя белезите му отпред. Улови нейния поглед и се усмихна насърчително.

• - Стара работа! Минало.

Момичето кимна разбиращо. Пръстите и отново затанцуваха, но с подчертано внимание около следите по тялото му. Все едно се боеше да не отвори отново зарасналите рани. От положените усилия горната част на кимоното бе започнала да се разтваря.  Пред погледа му все по-често се появяваше овала на леко пълната бяла гръд. Мигновенно появяващите се и изчезващи две зърна, нейното, вече задъхано дишане, ловките ръце по корема и бедрата му започнаха да зараждат силно желание. Тя само се усмихна и без да прекъсва танца на пръстите си натисна някаква точка и възбудата му изчезна. Само още веднъж протегна към нея ръце. Бе се навела над главата му и разтвореното кимоно закри тавана. Но отново с ново натискане в същата точка всичко се върна обратно.

Не знаеше колко време е минало. Чувстваше се прекрасно. Не искаше да става. Момичето отдавна бе спряло и със спокойна усмивка го следеше. После отново посочи белезите:

• - Много си преживял, Господарю-сан.
• - Така се получи. Карма - със задоволство отбеляза на ум, че отговори като японец.
• - Да! Карма! И умееш да пиеш чай!
• - Моят приятел ме научи.
• - Това е всичко, Господарю-сан. Желаеш ли още нещо?
• - Аз... Да! Много ми се иска... Очаквах го... - изпита някакво смущение пред нейните усмихнати и изучаващи очи.
• - Да правим любов ли, Господарю-сан?
• - Да. Наистина го очаквах - призна той.
• - Не може! Твоят приятел бе поръчал само „масажът на гейшата". Ти нали знаеш, кои сме ние?
• - Разбирам! - отрони със съжаление той. - Да!... на гейшата!

Съкрушения вид на излъган в своите очаквания мъж, поведението му през цялото време, умението да пие чай, споменът за загадъчните белези зародиха една мисъл в главата на момичето. Тя нежно пое в ръце главата му и го погледна.

• - Колко време ще останеш, Господарю-сан?
• - След два дни отлитам.
• - Искаш ли да узнаеш повече за нас? - наклони тя глава.
• - Защо не! Какво имаш впредвид?
• - Утре съм свободна! В кой хотел да те намеря? Но никой от нашата къща или приятелят ти не трябва да узнае.

Каза й. Разбра, че е време да става. Тя го обви с кимоното и отново седнаха от двете страни на масичката. През това време някой бе донесъл нов чайник с гореща вода. Всичко се повтори отново. Но в мълчанието им този път имаше нещо приятелско. Усмивките, разменените погледи, случайните докосвания при поемането на поредната чашка чай - всичко издаваше, че една тайна започва да ги свързва.

И ето сега, нетърпеливо я очакваше в хотела си! Предната вечер, в ресторанта, в съзнанието му изплуваха думите „Помни! Ако ти потрябва - купи рози! Само рози!". Поръча ги за сутринта и вече бяха в стаята му. Пререждаше за пореден път цветята, когато вратата на апартамента се отвори. С въздишка на облекчение видя познатия силует. Двамата почти едновременно стигнаха до средата на стаята и се хванаха за ръце. Нейните очи сякаш му казваха:

- Ето, това съм аз! Това ли желаеше вчера? Или онази, гейшата?

Прегърна я като драгоценна ваза и започна да я целува. Навсякъде. По шията, по очите. Жадно посрещаше всяко ново кътче, появило се под падащите като копринени пеперуди дрехи. Неусетно се озоваха под душа. Там тя разпусна косата си и струите вода танцуваха по сплетените тела. След това всичко бе само един сън! И двамата изпитаха насладата да видят удоволствие в очите на другия. Когато всичко свърши, той избърза да излезе от банята, за да подготви своята изненада на масата. Бе поръчал и вече бяха донесли лакомства, които знаеше, че много се харесват от японките. Искаше всичко да бъде като в приказките на 1001 нощ. Дочу нейните стъпки и се обърна.  Бе вдигнала ръце и навиваше на кок своята изсушена коса. А върху себе си имаше едно единствено цвете. Само една яркочервена роза. Между бедрата. Тя забеляза възхитения му поглед и като че ли случайно, плавно се завъртя и отново застана пред него. Огледа любопитно с какво се занимаваше и пак се извърна. Походката, извивките на тялото, всяко нейно движение му напомняха полета на жерав в небето. Запленен от гледката, той я последва в спалнята.  

Тя се отпусна върху коприната на леглото. После изви тялото си към него и го погледна. С учудване и обожание видя, че розата все още бе между бедрата и без нито веднъж да бе спуснала ръката си там. Тя проследи погледа му и за първи път чу нейния смях. Толкова искрено щастие бе чувал само в песента на един славей, скрит сред листата на цъфнала вишна. Отпусна се до нея и поиска да започне да целува цветето. С едно движение момичето го спря. Погледите им се срещнаха. Тя с леко движение взе розата и я поднесе до пресъхналите от желание негови устни. Той я целуна. Без да откъсва поглед от очите му, тя я докосна нежно с върха на езика си и разпиля листенцата върху себе си... И този миг светът за него изчезна...

Никога не бе подозирал, че любовта е толкова прекрасно тайнство! Когато отново се отпуснаха един до друг, не искаше този ден някога да свърши. Продължи да гали нежния овал на гърдите. Тя бе притворила очи.  С наслада стаяваше дъх, когато езикът му докосваше някое зърно... Толкова му се искаше да спре времето... Отпусна се до нея и продължи да се радва на щастието си. Тя се изви над него, но странният израз на лицето му я разтревожи.

• - Какво има? За какво се замисли, Господарю-сан?
• - Знаеш ли? Всеки, който е имал щастието да се люби с вас, забравя за другите жени. Винаги се връща и връща отново. Всички жени искат да приличат в леглото на вас. Защо? Какво е вашата тайна? Коя е?
• - Това ли било? - чу нейната въздишка на облекчение. - Много е просто. Това е, защото никоя от нас не прави секс.
• - А какво тогава? Вие имате вековна слава. И не всеки от нас предпочита да прави секс.

• - Мили, ние не правим и любов! Ние я създаваме! Ние всеки път раждаме любовта...