Дългоочакваният автобус-мечта за Гърция...
Настанени по седалките очаквахме нетърпеливо да потеглим към '' обетованата '' земя.
Съседът ми по седалка, дребно човече, неприлично разкрачен на седалката, със син анцунг
'' АДИЛАС'' качествена турецка марка, маратонки и тениска '' Ай лов грийс ''и ''Ай ,сърце, грийс ''...
- Аз съм Павел - представи се той - Ще пътуваме , а..
- Ами така изглежда, ще пътуваме...аз съм Петър
- Ха, като ония Павел и Петър,.. светия ли си или хитър Петър...- ехидно се засмя спътникът ми
- Карай да е весело, все тая..- вметнах аз - Зависи от ситуацията
След малко вратите се затвориха и тръгнахме.
Павел направи нещо като прекръстване пред гърдите си.
И автобусът ни поднесе към неизвестното...
- Ти сигурно имаш познати в Атина - попита Павел ...