И един есенен ден....
- Петро, искам да ти съобщя нещо много важно. Искам развод, друг човек вече ме обича и аз обичам него, децата знаят, той идва постоянно в апартамента. Дотук бяхме с тебе, не издържам повече,обичам го, с него ще имам друг живот, децата също.
Решихме да отдадем стопанството под аренда, а по-късно и да го продадем. Твоето мнение е
без значение. Временно може да живееш пак в пристройката докато тече процедурата – изрече тя на един дъх, трясна вратата и излезе.
Първоначално не осъзнах какво беше всичко това, как така изведнъж, толкова време заедно, нали не можехме един без друг, бях като аргатин в стопанството, исках всички да са доволни и щастливи от мен...Толкова труд хвърлих, а да го продадем, ще имам друг живот.
Взех палтото си и тръгнах без посоки по някакъв път, залитах като пиян или стъпях като в панички полюлявайки се неадекватен към целият свя... Колко време е минало...
Силна светлина се впи в мене, наказание за добрините ми ли, толкова ли съм грешен, че
ведна ...