Шест часа сутринта. Рано е, а не ú се спи, разтърка очите си, леко метна пухестата завивка и, ставайки от леглото, усети студа как се забива като борова игличина по кожата. Наметна си набързо грейка на гърба и влезе в кухнята. Включи котлона, сложи джезвето и, докато завря водата, вече беше облечена, измита и, както винаги, с тънък пласт червило, малко пудра и като се огледа в огледалото, се усмихна. Сети се, че вчера, берейки гъби в гората с възрастна жена, която я попита за годините ú, тя ú каза; жената се почуди, като ú каза, че изглежда много по-млада, а преди няколко дни възрастен мъж, когото настигна по алеята и се заговориха, пак ú каза същото, дори вметна, че той мислел, че е момиче. Ех, тези възрастните, как недовиждаха! Сети се, че не носеха очила, навярно затова. Момиче, как ли пък не. Я колко бръчки, колко сенки, лунички... остаряваше, това си е то.
Направи си кафето - да е нито много силно, нито слабо и със много захар, така както го обичаше. Запали цигара и излезе на тера ...