Късно през нощта е, но аз не мога да заспя… Слушам тъжна музика и потъвам в нежни детски спомени. Отново съм малко девойче – усмихнато и дребно, често несигурно в себе си… Тичам срещу слънцето, а топлият вятър нежно гали кестенявата ми коса... Свободна като моята душа – отворена за безброй приятелства и невинност. Тогава виждам теб… ти си толкова хубав – кафявите ти очи излъчват светлина, за която копнея. Вечно сядаш под прозореца ми и търпеливо чакаш да изляза, за да отидем на любимата ни пейка и дълго да говорим на лунна светлина. Държим се за ръце, споделяме най-съкровените си тайни - малките радости и големите страдания. Ти често ме изненадваш с дребни подаръци, които намирам в пощенската си кутия, пишеш ми любовни писма, които пазя толкова много години… но в крайна сметка ги изгарям.
Оказва се, че времето лекува не само рани, но и унищожава любовта. Безследно и безвъзвратно… Подобно на огън, който поглъща хартия… хартия, която още пази топлината на твоите устни. Устни, които ми по ...