Бях забравила тази фраза "усмихвай се, защото не знаеш кой може да се влюби в усмивката ти". Бях забравила как се усмихвах преди и колко щастлива бях. Бях забравила малките неща, които преди правеха моя свят красив и добър, дори когато всичко беше объркано. Бях забравила как се радвах като дете и как моята душа летеше. Забравено беше и усещането на лекота на чистота в моят храм. Покрити с прах бяха и щастливите спомени, онези, които ми напомняха защо съществувам. Бях забравила усещането да докоснеш някой с нежност и да му кажеш колко много той значи за теб. Всичко хубаво беше забравено. До онзи миг. Този миг, който погреба злобата, мръсотията и всичко лошо, което ми се беше случило. Всичко светло и хубаво се върна. Върна се чувството за лекота в мен. Върна се любовта към деня, любовта към усмивката и стремежа да карам всички около мен да се чувстват важни. И всичко стана така светло и прекрасно в момента, в който си тръгна ти. Бях погълната от теб, ти дойде и ме превърна в същество, ко ...