ТРЯС! - отвори се вратата на кабинета на сержанта.
- Сержант, сержант - развика се Ко Та Рак. - Само да знаеше...
- Защо някой път за разнообразие не почукате и не поздравите като нормални хора?! - въздъхна Сержант.
- Защото не съм нормален - небрежно сви рамене Сянка.
- Защото не съм човек - махна с лапа Но Щен Вълк.
- Защото - ухили се котакът, - Нито съм нормален, нито човек...
...
- И такааа - потри ръце лейтенант Сънз. - Аз водя представителния отбор на Легиона на състезателна обиколка. Вие сте последната ни спирка. - тук той се ухили доволно. - Досега сме спечелили всички съревнования. От утре ви почваме и вас, а аз ще съм безпристрастният съдия...
- Да бе, да - тихо изсумтя Верг. - Безпристрастен...
- Нека да уточним нещо - взе думата Гар Ван. - Наградата при победа няма да е някаква идиотия като миналия път, нали?
- Няма награда - сви рамене Сънз. - Просто едно приятелско състезание.
- Колко ще е приятелско - озъбено се усмихна Черната Пантера Ра. - Тепърва ще се види...
...
Лейтенант Сънз извършва проверка на лагерния ефрейторски състав:
- Тил?
- Аз.
- Верг?
- Аз.
- Ван?
- Аз.
- Ра?
- Аз.
- Рак?
- Аз.
- Ама какви са тези странни фамилии?! - възкликна лейтенантът.
- Нямаме такъв индивид - обади се Но Щен Вълк.
- Какъв?! - учуди се Сънз.
- "Ама какви са тези странни фамилии" - сви рамене Вълк. - Никой от нас не се казва така.
...
- Първото съревнование - каза Сънз. - Ще е по надяждане. За Легиона - продължи той. - Ще се състезава Архо. - един доста едър легионер излезе крачка напред и се облиза. - А за Лагера - ефрейтор Ко Та Рак.
- Изборът определено не е честен! - измърмори под нос ефрейтор Верг.
- Може би да... - сви рамене Но Щен Вълк. - ... а може би не - довърши той половин час по-късно, когато легионерът се търкулна под масата от преяждане, а котакът наперено отиде при приятелите си.
- Едно на нула за нас! - обяви той, а съвсем тихо добави: - Ох, ще повърна!
- Не може да бъде! - възкликна Верг. - Ко, как го побра всичкото това ядене?!
- Как така "как"? - отново сви рамене Но Щен Вълк. - Това е Ко Та Рак...
...
- Следващото състезание ще е по стрелба с лък - обяви лейтенант Сънз. - Ето го нашият стрелец, а за Лагера ще се състезава ефрейтор Мрънкалото.
- Ужас! - хвана се за главата ефрейтор Верг. - Той досега не е уцелвал мишената нито веднъж...
- Много се спичаш - небрежно махна с ръка Асо Пика.
- Тъй де - подкрепи го Асо Купа. - Свиркай си.
- Най-много да загубим - сви рамене Асо Трефа.
- Какво толкова - завърши Асо Каро.

- Две на нула за нас - обяви Мрънкалото малко по-късно, той бе уцелил центъра на мишената, а опонентът му - едва деветката.
- Как го направи? - попита Фи Тил.
- Шансът да направя такъв изстрел бе едно на милион - каза рисът.
- Сега сигурно ще кажеш, че едно на милион се пада девет от десет пъти? - сбърчи нос Фи Тил.
- Не - сви рамене Мрънкалото. - Само избрах точно тази вероятност, която ми беше необходима...
...
- Хъм! - недоволно изсумтя ефрейтор Верг. - Много е дразнещо това "безпристрастно" съдийство!
- Има ли значение? - сви рамене Ко Та Рак. - Нали печелим.
- Е да - съгласи се ефрейторът. - Обаче все пак се дразня.
- Това те отслабва - сгълча го Но Щен Вълк. - В момента е излишно да се тормозиш за неща, върху които нямаш контрол.
- Да - кимна в съгласие Гар Ван. - Утре ще е твой ред, трябва да дадеш най-доброто от себе си, без да се притесняваш от резултата.
- Хъм - замислено изхъмка Верг. - Това ли била тайната на честите ви успехи?!
- Ми да - безметежно се ухили Ко Та Рак.
- Обаче - вдигна нокът Но Щен Вълк. - Няма никаква тайна...
...
- Нещо ново? - попита Фи Тил.
- Дефинирай "нещо" - каза Но Щен Вълк.
- Дефинирай "ново" - добави Сянка.
- Ясно - разбиращо кимна ефрейторът и продължи нататък.
- Хъм! - изсумтя сянката.
- И какво му е толкова ясно?! - изсумтя и вълкът.
- Дефинирай "ясно" - ухили се Сянка.
- Дай пет... - вдигна лапа за поздрав Но Щен Вълк.
...
- Следващото състезание е по катерене - заяви на следващия ден лейтенант Сънз. - Лагерът ще е представен от ефрейтор Но Щен Вълк, а това е наши... представителят на Легиона. Маршрутът е следният - продължи той. - Покатервате се по тези дървета, пропълзявате на съседните, прескачате на следващите и слизате на финала ето там.
- Определено не е честно! - изсумтя Верг. - Но Щен Вълк е вълк, а не маймуна! А и вълците по принцип не могат да се катерят по дърветата.
- Но може да се катери - сви рамене Сянка. - Обаче има проблеми със слизането...
Малко по-късно:
Оказа се, че Но Щен Вълк наистина умее да се катери по дърветата, почти през целия маршрут успя да се движи с темпото на опонента си, точно до момента, в който стана време за слизане, когато:
- Ааа... - писна вълкът, след като се подхлъзна и: - ТУП - тупна точно зад финалната линия.
- Но!!! - викнаха в уплах приятелите му и се скупчиха около него: - Добре ли си? Кажи нещо! - добави Черната Пантера Ра.
- Кой от вас е ял чесън на закуска?! - недоволно сбърчи нос Вълк. - Спокойно, добре съм - успокои ги той, след като стана и се изтупа.
- Но Щен Вълк е победител - недоволно обяви "безпристрастният" съдия лейтенант Сънз. - С което Лагерът печели точка... Отново...