Никога няма да забравя една история, свързана с мен и моята бъдеща приятелка, случила се миналата година. Ако мога да перифразирам една любима фраза от велик български филм - определено ставаше въпрос за бира, кафе, любов и още нещо...

       И така, беше началото на ноември, когато аз успях да сбъдна една от своите мечти, като отидох в Египет. Бях причислен към една група български туристи, но не познавах никого. След като кацнахме в Кайро и се настанихме в хотела, на другия ден отидохме до пирамидите и веднага след това с автобус се придвижихме до курорта Хургада на Червено море. И там вече стана интересно...

       Хотелът беше нелош, времето слънчево, с температура от 32 градуса (за ноември не е зле), а морето приказно. Египетското вино си го биваше за вечерите, но аз се бях излегнал на плажа с бира в ръка, студена като сърцето на финландка. Както обичам да казвам - слънцето пече, препича, а пък бирата се стича... По едно време аниматорите от хотела събраха една група от почиващи и всички започнаха да играят една малко глупава според мен игра, наречена петанк. Хвърляха се по пясъка едни метални топки, тежки около 800 грама - страшно забавление, няма-що! Та препичах си се аз, до момента, в който едно от тези гюлета не удари табуретката, или столчето, или какво там беше, върху което кротко си стоеше току-що взетата от бара от мен ледена бира, която се намираше на сантиметри от тялото ми, невинно разположено върху шезлонга. Разхвърчаха се бири, кърпи, столчета. Слава богу, пълната халба не се счупи, а само елегантно се превъртя във въздуха, а съдържанието се плисна с цялото си великолепие върху мен. След първоначалния ми шок, аз се бях разпенил подобно на пенливата течност, видях най-очарователното личице на света. Една красива фея, която не бях забелязал до този момент, с широко отворени от притеснение очи и уста, заела формата на идеалното О, се приближи към мен плахо с длани, плътно долепени до лицето си. Тя, разбира се, ужасно съжаляваше, как можело да е толкова безразсъдна, аз добре ли съм, искам ли салфетки... Покрусата ù ме сломи. Само се усмихнах и ù казах, че ми дължи една бира, или поне кафе и малко от компанията си. Тогава тя също се усмихна и заряза двете си приятелки, които наблюдаваха страдалчески от шезлонгите си цялата сцена.

        Така се запознах с милата Петя, която се оказа най-слабият играч на петанка в света, но с най-очарователната усмивка. Впоследствие се случиха още много неща, по време на тази вълнуваща почивка, а  и след това, и то все хубави, но те са си много лични и ще си ги запазя за себе си, или по-точно за нас двамата. Така или иначе вече живеем заедно. А аз исках да разкажа тази история за нашето запознанство, за да се убедим още веднъж колко е подвластна на случайността съдбата ни и колко далеч трябва да отиде понякога човек, за да открие едно прекрасно българско момиче.

        Да пием за далечните запознанства, които остават завинаги близко до сърцето!