1 min reading
И ти бягаш... Страх те е... от теб, от мен, от нас... а момента те увлича...
Не, не искам да се влюбваш. Не мога да те обичам. Аз постъпих като теб отдавна, избягах и не помня пътя обратно, дори не се опитвам да се върна...
Винаги си намирам лъжовно-красиви илюзии, които да ме убедят колко добре ми е сама. Вярвам в тях вече... наистина ми е добре.
Какво си ти ли? Ти си различното, към което не спира да ме дърпа... Не мога да избягам от желанието си да вървя срещу течението... срещу себе си... И накрая оставаш само спомен! Печеля винаги Аз! Или ти не си достатъчно добър, или аз станах прекалено добра в собствената си игра за надмощие...
Търся достоен противник, копнея да усетя горчивия вкус на загубата, лепнещ по езика ми и влудяващ ме... Толкова побъркващо, погубващо... да усетиш, че си отново в играта, да заложиш всичко и да си готов да загубиш... от някой по-добър!
Може би това си ти и може би си най-неподходящият, ако изобщо съществува подходящ човек, от когото да загубиш... Дали за ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up