Ех, така ми се иска всичко да бъде наред, поне за малко, с моята приятелка Геновева... Цял живот досега, след ходене по мъките, Геновева си мислеше, че е открила нейния спасителен бряг. След толкова години несгоди и изнервени родители, които си изкарваха всичкото напрежение от дългият работен ден на нея, тя... Пак не уцели, като хвърли заровете на късмета.
Но не иска никой да я съжалява. Няма смисъл. Тя не искаше и да се оплаква, защото явно това и е било писано. Затова и хрумна да ви сподели, за всички тези черни петна и болки, и горчилка в душата си с ирония, да се опита да прозвучат смешно. Когато говореше с някого и когато и се плачеше до смърт, тя често се иронизираше, подиграваше се сякаш сама на себе си... И накрая, вместо да се наплаче на рамото на човека, с когото споделяше, той си умираше от смях, защото тя "ръсеше невероятни бисери". Е, ще опитам и на вас да опиша един такъв момент и сега, но на лист хартия с химикал в ръка. Трудно ще ми бъде, определено, но се надявам да ус ...