4 min reading
Ех, така ми се иска всичко да бъде наред, поне за малко, с моята приятелка Геновева... Цял живот досега, след ходене по мъките, Геновева си мислеше, че е открила нейния спасителен бряг. След толкова години несгоди и изнервени родители, които си изкарваха всичкото напрежение от дългият работен ден на нея, тя... Пак не уцели, като хвърли заровете на късмета.
Но не иска никой да я съжалява. Няма смисъл. Тя не искаше и да се оплаква, защото явно това и е било писано. Затова и хрумна да ви сподели, за всички тези черни петна и болки, и горчилка в душата си с ирония, да се опита да прозвучат смешно. Когато говореше с някого и когато и се плачеше до смърт, тя често се иронизираше, подиграваше се сякаш сама на себе си... И накрая, вместо да се наплаче на рамото на човека, с когото споделяше, той си умираше от смях, защото тя "ръсеше невероятни бисери". Е, ще опитам и на вас да опиша един такъв момент и сега, но на лист хартия с химикал в ръка. Трудно ще ми бъде, определено, но се надявам да ус ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up