-Водка с тоник!-се провикнах и седнах. На моят си стол. Бар стол, с протъркана на места кафява кожа. На дървения ламел под седалката бях издраскал с ножче едно послание. Към самият мен. То гласеше:
" Имаш ограничен брой сядания."
Всеки път си го четях. Само дето не знаех колко е ограничението. Бройката. Ако знаех сигурно нямаше да сядам. Но сядах именно защото не я знаех. И пиех джин с тоник. Винаги! Освен в случайте, в които ми се пиеше нещо друго.
- Заповядай! -Мая сложи чашата пред мен- Един навлек се опита да седне тук преди малко, но му казах, че столът е зает.
- Резервиран ли?- усмихнах се.
- Да, отвърна тя.
- Ами явно ще трябва да съм ти благодарен завинаги, Яма?- казах, като отпих малка глътка, опъвайки се назад на стола, докато си бърках в джоба. Бях си забравил цигарите.. по дяволите! Понякога и виках Яма, вместо Мая. Не знам защо, или знам, но няма значение.
- Завинаги!- повтори Яма.
- Забравил съм си цигарите..
- Твой проблем..- каза тя и сряза един лимон на две.- Искаш ли ...