1979
е година на поредния Национален преглед на българската драма и театър. По време на тези прегледи салоните се пълнят предимно с актьори, критици и партийни другари – Комитет за култура, ЦК на БКП, Политбюро, евентуално някой върли почитатели на театъра, ако успеят да се вредят. Един от нашумелите спектакли е „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев, постановка Слави Шкаров на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе - играят в Сатирата.
Излизам през антракта от тоалетната и виждам насреща, през стъклената входна врата, колегата Павел Дубарев да показва карта на разпоредителката. Знаем се с Павката от Пернишкият театър и моля разпоредителката, ако възможно да го пусне, тъй като е колега. И тъкмо жената понечи да отключи, някакъв непознат заби пръсти в бицепса на лявата ми ръка - усещам как пръстите му като шила пробиват мускула ми! Болката е непоносима и неволно отхвърлям с рамене наметнатото яке и освобождавам ръката си… Непознатият изсъска продрано в лицето ми:
- Ти кой си, бе?... ...