Събрахме сили и в обичайното ежедневно облекло се дотътрихме до кухнята. Всеки бъркаше из хладилника, тропаха капаци на тенджери. Смехории и веселба цареше наоколо. Дажи и кафето не ми подейства освежаващо.
Краката ми бяха като гумени, уж гледах, а спях. Усмихвах се както обичайно на всички, дали умората ме победи.
- Петро, добре ли си - попита ме Стела - Да ти дам аспирин
- Добре съм, нищо ми няма - засмях се - Снощи до късно писах в дневника, ще дремна малко. Вие ще ходите ли някъде или само под чадърите
- Сигурно не, Йорго ме отбягва, на шезлонгите под чадърите съм - въздъхна Стела - Следобед и аз трябва да пиша в дневника, ами като няма таблет или айфон и дневника става за занимавка.
Огледах се, Соня я нямаше, кога толкова бързо е закусила и изчезнала, не съм усетил. Ох, отивам в стаята си тя сигурно е там, и пак ще се гушкаме, ще се любим, ще дремнем няколко часа, и отново същата програма, обяд-дрямка-любов.
Лъхна ме приятната хладина от стаята ми. О, Соня предвидливо е отишла в с ...