Екстремното време е смесица от несбъднати надежди и скрита истина. Ето как една жена на 38 години се озова в центъра на своя мечтан път, който се оказа сам по себе си една смесица от екстремно време и голямо напрежение. Когато жената била момиче, решила за първи път да опита от най-проклетия от всички плод наречен...! - така започнал нейният път на разбити мечти и съборени храмове. Времето никого не щади, може да се каже, че все пак щади тези, които искат да са в крак с него. Но това момиче все още не подозирало, че пред него има стена от глупави и лесно влияещи се роднини, които до такава степен са егоисти, че по никакъв начин няма да се съгласят да седнат с нея на един сериозен разговор, който може да постави основите на поредица от наистина важни събития за много хора. Авантюрата се оказала доста сериозна, но това момиче по никакъв начин и не си е помислило, че това събитие може да се окаже нещо сериозно. Така, след много дълго лутане в дебрите на така нареченото незнание, се родило момиченце, което нямало да оцелее за дълго, ако престъпността не го спасила и след години оставила на произвола на съдбата. Раздялата с детето сбъднала една нейна мечта, но оставила и такава празнота и разруха, която с времето започнала да се превръща в страшен егоизъм и пълна мъгла. Година след година, дете след дете, неудовлетвореност след сълзи и накрая очакваният резултат - подкрепа от роднините. Една такава принудена подкрепа и, разбира се, страшно лицемерна. Ето го това момиченце - 38-годишна, отново с дете на ръце - този път момче, отново с вятърните мелници в главата и отново на път, но този път пътят се оказал истински и град Анцио я зовял. Годините, които изминали, за нея се оказали изключително мъчителни за дъщеря ú, но тя не искала и да знае. Тя чувствала, но инатът ú бил толкова голям, че майчиното ú чувство просто се стопявало някак си бавно и вътре в нея. Остава един открит въпрос, който давам на вас - читателите -кое чувство ще надделее и възможно ли е да живее човек в прекалено екстремни условия и това за него да се окаже добър живот?!...