В сряда сутринта се събудих доста късно. Избръснах се, взех си душ, облякох мекия син халат и отидох в кухнята. Направих си кафе „Jacobs Monarch“ и зашляпах с чехли към хола. Седнах на дивана, протегнах дългите си крака и запалих една цигара „LM“. Отпивах от кафето и се кефех на уюта и стилната обстановка. Отвреме-навреме мързеливо издишвах през устатата, старателно упражнявайки се да оформям красиви къдрави кръгчета дим. И размишлявах...
В Ловеч си живеех безпроблемно. Преди градът бе доста голям, но тридесет и една години след „Промяната“ я имаше - я нямаше двадесет и пет хиляди души. Сега вече всеки познаваше всекиго и каквото се случеше на „Пресечената скала“ веднага се знаеше и на „Салито“, в другия край на града.
Тук планът ми нямаше да проработи. Налагаше се да отида другаде, но не и много далече, за да не ме спипат по пътя.
И така, на следващата сутрин отпраших за Троян. Шофирах внимателно, тридесет и петте километра взех за половин час, макар че карах зелен, чисто нов „Ford Fi ...