Така пишеше в менюто, това си поръчах от любопитство. По-логично, все пак, от поръчката на снаха ми – жената на брата, която поиска цаца. Към бирата, разбира се.
Предположих, че елените хвърлят хайвера си около вировете, дето се въди тая цаца. И еленчани берат реколтата от планината, та я поднасят на гостите.
Еленският хайвер се оказа смесица от сирена, доста солена, но пък вкусна със студената биричка. А опитвах всичко това в една еленска нива – заведение на открито в центъра на Елена. Там жънат еленчани, сега им е основен жътварски сезон. Е, и през другите сезони яката работят по тия свои ниви – заведенията, хотелите, къщите за гости. Които са много – една до друга, синорите едва се различават.
За Елена…
Обади се братовчедът с предложение да се съберем. По тая линия – майчината, имам четири братовчеди. Първи. Отделно десетина втори, пък третите нямам представа колко са. Нивите отдавна са разделени, някои продадени, спорове и кавги нямаме – що да не се видим? Поддържаме добри връзки, ...