Един ден, късно след обяд, през 1999 г. телефонът настоятелно звънеше.
- Аз съм! - обаждаше се дъщеря ми, която повече от пет години е омъжена за немец и живее в Германия. - Имам чудесна новина за вас! Чакам дете, мамо!
Ако не бях седнала, сигурно щях да падна. Съпругът ми и аз копнеехме за това внуче от няколко години, но дъщеря ни ни заявяваше, че животът в Германия е друг - първо кариера и след това други неща. В графа "други неща" влизаше и нашето внуче.
Обясних й, каквото и да си мислят, каквото и да си знаят младите, истината е тази, че енергияга у човека с всеки изминат ден намалява и е много важно на млади години да си отгледат децата. Обичта си е обич, но умората си е умора.
Пет месеца, преди този разговор, дъщеря ми ми сподели, че вече желае да си има дете. Оттогава нещо се затлачи. Не можеше да зачене...
Посъветвах я да чете Библията и да се помоли на Бог, а Той ще отвърне на молитвата й, според вярата й. Преди да се омъжи, дъщеря ми беше завършила задочно православен библей ...