Много се промени малката Елишка откакто майка й стана медицинска сестра в един дом, в който държавните служители настаняваха сираци, изоставени деца или такива - на родители с отнети права, застрашаващи с поведението си своите рожби. Младата жена ходеше на работа с момиченцето си, защото не желаеше да го остави на село - при възрастните му дядо и баба, страхувайки се, че старите хора няма да го възпитат правилно и се колебаеше дали има смисъл да го записва в обикновена детска градина. Мислеше си, че като се грижи за другите деца, нищо няма да й пречи да наглежда и своето. С тази илюзия живя известно време… А за малчуганите в детския дом чаровната жена бе много повече от обикновена медицинска сестра! Още като видеха, че сутрин се подава от вратата, сирачетата едно през друго се надпреварваха кое първо да се спусне към нея, да се сгуши в прегръдките й, да усети нейната топлота и туптежа на сърцето й… Тогава тя се умиляваше, просълзяваше се и целуваше всяко по бузката, а след това, съвзел ...