Елишка
Много се промени малката Елишка откакто майка й стана медицинска сестра в един дом, в който държавните служители настаняваха сираци, изоставени деца или такива - на родители с отнети права, застрашаващи с поведението си своите рожби. Младата жена ходеше на работа с момиченцето си, защото не желаеше да го остави на село - при възрастните му дядо и баба, страхувайки се, че старите хора няма да го възпитат правилно и се колебаеше дали има смисъл да го записва в обикновена детска градина. Мислеше си, че като се грижи за другите деца, нищо няма да й пречи да наглежда и своето. С тази илюзия живя известно време… А за малчуганите в детския дом чаровната жена бе много повече от обикновена медицинска сестра! Още като видеха, че сутрин се подава от вратата, сирачетата едно през друго се надпреварваха кое първо да се спусне към нея, да се сгуши в прегръдките й, да усети нейната топлота и туптежа на сърцето й… Тогава тя се умиляваше, просълзяваше се и целуваше всяко по бузката, а след това, съвзела се вече, закачливо разрошваше косицата му, а то радостно обгръщаше шията й с ръчички и мълвеше: „Мамо, мамо, обичам те, мамичко моя!“ Но тогава малката й дъщеричка започваше да разбутва натрапниците и да си отваря място, за да се сгуши и тя в любимия скут. Понякога удряше дори шамари на тези непоносими нахалници, опитали се да отнемат най-милото й. Детското сърчице болезнено се свиваше, уплашено, че ще загуби своята майчица. Тогава младата жена широко разперваше ръце и се опитваше да обхване в прегръдките си повече сиротинки, но заедно и със своето зайче между тях. После се преместваше и обгръщаше нова групичка, зажадняла за топлота и милувки. Случваше се Елишка да се разплаче от ярост, че други споделят обичта на нейната майка. Имаше мигове, в които й изглеждаше, че я е изгубила безвъзвратно и тогава момиченцето, ридаейки на глас, се хвърляше на пода и започваше да удря главичката си в него. Това винаги даваше резултат - видимо притеснена, майка й веднага разбутваше сгушилите се деца, отиваше при нея, прегръщаше я и започваше да я утешава. Когато пък се сервираше храна за сирачетата, наставаше истинска олелия. Дечицата, едно през друго, се надпреварваха да тъпчат устенцата си и да гълтат бързо, същински пуйчета, като в това време с ръчички напъхваха лакомства из джобовете си, за да имат и за после … Уви, те много добре знаеха какво е глад! Най-слабичките биваха избутвани от по-оперените. Колкото и персоналът да се опитваше да въдвори някакъв ред, все не се получаваше, затова медицинската сестра накрая дохранваше най-мъничките и плахите. Нейната дъщеричка често си патеше, защото не можеше да се пребори с по-оправните малчугани и си оставаше с къркорещо коремче, но това я научи бързо, като същински хищник, да се домогва до храната и да тъпче в джобчетата си всичко, каквото успее да хване с ръчички. Когато майка й се сети, че е по-добре да не води Елишка със себе си на работа, а да я запише в обикновена детска градина или да я заведе при своите възрастни родители, беше твърде късно. Момиченцето вече имаше лоши навици, а преживяното в дома за сираци бе успяло да остави дълбока диря в крехката детска душица.
Сега Елишка беше красива, зряла жена, със собствено семейство и рожби, но винаги по празници в съзнанието й изплуваха ярки спомени – сякаш всичко това се беше случило вчера. Тогава тя рязко сменяше настроението си - от смях стигаше до плач или обратно и често разваляше рахата на най-близките си. Все пак, те се опитваха да я разберат, защото дълбоко в сърцата си я обичаха, макар че не винаги успяваха външно да изразят своите чувства. За щастие нейните по-късни впечатления донякъде тушираха тези – зловещите, натрупани в организирания от държавата дом за отглеждане и възпитание на деца, останали без родителска грижа. Дядовата къща, бабината вечна шетня, уханието на билки, които се сушаха по скриновете, мириса на прясно сварено мляко и на мекички в чудните утрини, когато отваряше очи, събудена от кукувичата песен на достолепния часовник, сякаш неустоимо шептящ вълшебни приказки и пригласящ на старанието на старите хора да доставят радост на нежната си внучка, тези дребни нещица засилваха изкусителността на домашния уют и се мъчеха да изтрият калната диря в душата й, оставена от времето, когато придружаваше майка си в така наречения „детски дом”. Още виждаше укорителния поглед на своя строг дядо, когато натъпка джобчетата на рокличката си с кюфтета, от страх да не би преди нея братовчедка й да ги изяде всичките и още чувстваше по бузката си лекото шамарче, което за първи път й удари нейната баба, а след това, милвайки я по главичката, дълго се разкайва за стореното - да, още усещаше въздействието на това плесниче, предизвикано от намерената под възглавницата й палачинка с мед и орехи…
Тази коледна утрин, когато отново съобщиха по телевизията, че се набират приемни семейства, в които да бъдат настанени дечица, останали без родителска грижа, Елишка побърза да си запише телефонния номер и адреса, твърдо решена, заедно със своите две рожби, да приеме поне още едно детенце и да го гушне до майчиното си сърце. Вярваше в любовта на съпруга си и чувстваше, че той ще я разбере и ще й помогне да стори това, за което душата й така силно копнееше. Вярваше…
© Росица Танчева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря! Честита Нова Година на всички! С пожелание за здраве, щастие и нови творчески успехи!
-
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-1271332455.html"><img src="http://s20.rimg.info/a73373139c03cfa757a49dd89d0f37d6.gif" ></a>
-
Трогна ме...замислих се,Роси. Весели празници!!!
-
Благодаря! Щастлива Нова Година на всички!
-
Усмихната и бяла Нова година ти желая!
-
Дълбока и истинска
-
Истинно! Светли празници, Роси!!!
-
Весели празници, Роси!
-
С vodoleia (Мария )! Поздравления, Роси!
-
Трогателен разказ!
Весели празници, Роси! -
Честито Рождество Христово!
-
Eia (Росица Танчева): Честито Рождество Христово, Росица. И ни радвай с хубави, интересни произведения и следващата година!
(Бих употребил правилния звателен падеж в обръщението, но вече се схваща като грубо звучащ... за съжаление.) -
Светло Рождество Христово,Роси!Благодаря за духовния залък в този разказ.Това е смисъла на изкуството-да даваш добър пример.
-
Хубав, истински разказ! Весели празници, Роси!
-
Хубав Коледен разказ, изпълнен със светлина и човечност, каквото е навярно и сърцето ти, Роси.
Честито Рождество Христово, мир и светлина в душата ти! -
Благодаря ви! Честито Рождество Христово на всички!
-
Честито Рождество, Роси!
-
Където е вярата там е и любовта...светли празнични дни ти желая,Роси!
-
Благодаря за затрогващата история, Роси!
Благодаря и за коледния поздрав!
Светъл празник и на теб! -
ЧЕСТИТА КОЛЕДА, РОСИ!
желая ти щастие и вдъхновение и да ни радваш с чудесното си творчество!!! -
Горещо е сърцето ти,Роси!!!
Благодаря за идеалния разказ по Коледа!!!
Честито Рождество Христово!!! -
Децата заслужават най-много да бъдат щастливи! Но...
Хубав разказ, реален и вълнуващ!
Поздрав! -
Честито Рождество, Роси!
-
Хубав и човешки разказ, Роси! Светла Коледа!
-
<a target="_blank" href="http://smajliki.ru/smilie-749324199.html"><img src="http://s10.rimg.info/318f053899795c60e13e0feabac28d5c.gif" ></a>
Светли празници,Роси! -
Роси, благодаря за затрогващия разказ! Щастливи празници, изобилни на обич и веселие
-
Мисля, че ще има продължение! Актуален разказ, Роси! Хубави празници!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
