Емигрантът
В село Плешивец се случи чудо. Засели се нов човек. Местните не помнеха да се е случвало такова събитие от четиридесет години. През тях хората го напускаха. Едни по собствено желание, други с краката напред. Селото бавно умираше като болен от туберколоза човек. Когато се разровиха в спомените си селяните установиха, че последният, който се засели тук бе Венетка – жената на Цоло Комбайнера. Дойде в селото по разпределение като млада учителка, а сега се радваше на внуци. Училището отдавна го нямаше. Там където се чуваше веселата глъч на децата сега се бе настанила тишината и разрухата. Сградата в центъра на селото в продължение на години бе извайвана от вятъра и времето и в момента приличаше на грохнала старица. Когато минаваха покрай нея, селяните извръщаха глави на другата страна. Не искаха да гледат в какво се е превърнало тяхното минало.
Вечерта в хоремага се бе събрало почти цялото мъжко население на Плешивец. Виното и ракията се лееха повече от обикновено, а основната те ...