И Владе Миркович наистина я докопа. Заплаши я, че ще подшушне където трябва коя е тя, чия дъщеря е и как е попаднала тук. Той искаше пари. Пари, за да се купи мълчанието му. Милица първо се опъна, но намери колата си със счупено стъкло, а после апартамента си с разбита ключалка. Ченгетата не откриха нищо. Тя си смени квартирата, но той винаги беше зад нея. Тогава разбра, че няма друг изход. И Милица изтегли кредит, защото нямаше нищо заделено до сега. Всеки месец тя се срещаше с него в един парк и си разменяха плика с парите. Тя сядаше на пейката и чакаше Владе. Той се появяваше тихо зад гърба и. Подшушваше и да тръгва без да се обръща и Милица оставяше парите и изчезваше до другата вноска. Обаждаше и се от различни телефони, с предплатени сим карти, непроследими по никакъв начин. Говореше и мръсотии, от които тя потръпваше, изпадаше в отчаяние, страх и паника. Не знаеше какво да прави, не можеше да отиде в полицията. И така до следващия път. До следващия откуп.
Сънуваше понякога Прищи ...