Емилия
Глава дванадесета
Понеделник винаги беше напрегнат, тежък ден. Оперативки, операции, нови пациенти, и най-вече след почивния ден на никой не му се работеше. След 6-дневна работна седмица, в неделя даже Господ си беше дал почивка, въпреки че в понеделник пак нямал нищо за правене или създаване, всичко било създадено вече, както казвали сътрудниците му. Да, ама на земята не беше така. Тук в клиниката, в понеделник вреше и кипеше, имаше много работа и когато работният ден свършеше, всички с радост и облекчение тръгваха за в къщи.
Тази сутрин Борис беше дошъл на работа пеша. Използваше последните хубави дни на есента, за да се раздвижи, да походи по улиците позлатени от падналите листа на кестените. Тук там, по тротоара се въргаляха бодливи обвивки на кестени с топъл кафяв цвет. Борис вървеше бавно по улица Иречек, вглеждаше се в дечицата играещи в кварталната градинка и умората ставаше по-поносима, главата му се избистряше. Тялото му ставаше някак по-леко, а походката му с повече н ...