Смъртта на поезията
В една топла августовска вечер небосводът беше обсипан от звезди. Като малки прашинки пърхот в косата на мис България 2009. Един поет седеше на пейката пред блока и съзерцаваше. Искаше му се да протегне ръце, препълнени с поезия и да измие вечерното небе с хед енд шолдъра на своето вдъхновение.
В една топла августовска вечер небосводът беше нацвъкан със звезди. Като курешките на гълъбите на площада Сан Марко във Венеция. Един поет стоеше изправен на своя балкон и се опитваше да залее всичко с чистотата на своето вдъхновение.
В една топла августовска вечер една звезда проряза тъмното небе. Един поет протегна ръце, за да я улови.
В една топла августовска вечер една звезда се хвърли в обятията на един поет. Той скочи след нея и полетя…
В една топла августовска вечер бавно изстиваха труповете на двама поети. Една звезда бе сложила точка на последното им произведение. Каква красива смърт. Каква истинска драма. Колко романтично и прекрасно. След осем етажа полет единствен ...