ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ

               ДЕН ВТОРИ

      Хотел "Трите папагала"беше построен на около сто метра от морския бряг, в подножието на невисок хълм, засаден с портокалова горичка. Беше краят на август и дърветата бяха покрити с нежните цветове на портокала и немалко плодове. Хотелът наподобяваше морска птица разперила криле над лазурното южно море. Огромната тераса пред хотела бе обградена с палми и екзотични храсти и декоративни дървета, сред които особено изпъкваха пурпурните цветове на бугенвилиите, а зелените площи около терасата бяха осеяни с нежни анемонии, хибискуси и райски птици. Тук-там водни пръскала освежаваха въздуха, отдаваха своята живителна влага на разноцветните растения и изпълваха въздуха с аромата на тази необикновена флора.

          Под огромната пъстроцветна тента масите бяха подредени в кръг, така че в средата се оформяше широк дансинг за любителите на танците, а такива сред гостите на хотела съвсем не липсваха. Белите феерични облекла на кубинските музиканти контрастираха с тъмнобронзовите им лица, а сластната мелодия на блуса се cливаше с вечния  монотонен шепот на морските вълни. Няколко двойки вече танцуваха, осветявани от многобройните китайски фенери окачени в кръг по обиколката на тентата. Сред танцуващите бяха Джина и Ник. Белият копринен панталон широко падаше до земята, а на кръстът бе пристегнат с широк пояс от бледозелена коприна, който подчертаваше талията ù на кристална балерина. Тюркоазеното боди, неслизащо до пъпа, придаваше на нейния южен тен едно особено излъчване, което караше Hик да потъва в нейните огромни черни очи. Те имаха магнетично действие върху всички мъже. Джина осъзнаваше своята привлекателност и не прощаваше на тези, които я смятаха за лесна плячка заради лекия ù и открит характер.

    Обичаха да танцуват, макар че никога не бяха танцували като двойка, само бяха се виждали да танцуват с други партньори нa служебни банкети, но се бяха оценили взаимно.

Оркестърът засвири Ласо добле и те се отдадоха на фантазията си на опитни танцьори, за да изпълнят ритъма на този характерен танц с нови стъпки, плод на тяхната сoбствена фантазия.

Поглеждаха се хитро и се смееха на авантюристичния си дух, който ги беше довел тук край лазурното южно море.  Изоставили работа, деца и грижи, те бяха следвали единствено своя авантюристичен дух. Танцуваха като луди, вечеряха, пак танцуваха, пиха младо вино, опитаха от всички плодове, даже от забранените и се смяха до насита, смяха се гласно, смяха се с очи, смяха се с възбудените си тела, бяха щастливи. А когато се намериха в огромната кръгла вана в апартамента, Ник извади целия арсенал от любовни оръжия, ориенталски игри и индуски притчи от Рама Сутра, показа голямата си еротична култура.

Тя всичко приемаше като напълно естествено всекидневно и участваше в играта с цялата артистичност на характера си, със свободата на разбиранията си, с опита на зряла жена, съчетана с откровеността на дете. Спаха сладко уморени, прегърнати, телата им образуваха една причудлива плетеница от плът и желание.

        Когато слънцето погали с лъчите си голите им тела, той се събуди и дълго съзерцава това слабо детско тяло с женствени форми и изпълнено с  толкова страст и желание за палавите игри на любовта.

        Часът беше към девет, когато тя отвори очи, огледа се наоколо, видя го до себе си, усмихна се и се зави с леката копринена завивка. В този момент на вратата се почука, Ник трепна в първия момент, после стана, облече копринен халат с цвят на презряла вишна и отвори вратата. Беше Рум сервиса, облечен в безупречна бяла копринена риза, бял панталон и черна папионка, приличаше на телевизионна реклама на Ариел. Остави бялата количка за сервиране в средата на стаята, прибра двата долара бакшиш, благодари и дискретно излезе, без да погледне нито за миг към огромното легло. Ник взе един огромен портокал от фруктиерата, обели го внимателно, разряза го на две напречно, отметна леко завивката и изстиска половинката върху гърдите ù.

Студеният сок на плода накара Джина да трепне, отвори очи и почувства как той пиеше портокаловия сок, който като че ли извираше от едрите зърна на гърдите. Несъмнено това вече беше нов начин на събуждане, и то много приятен.

     Денят започваше добре. А беше само вторият.

От вградените говорители се чуваше Нат Кинг Кол с неговото безсмъртно «Беза ме мучо».                 

Слънцето вече беше високо над хоризонта, морето беше гладко като езеро, пясъкът беше фин като милувка и горещ като нейната любов.

Ник лежеше на пъстрата хавлиена кърпа направо на пясъка и съзерцаваше минаващите летовници, сексапилни французойки, едрогърдести немкини, каквито беше виждал много по черноморското крайбрежие. Не бяха по негов вкус. Голяма част от жените бяха с почти невидими монокини, просто една лента, впита в стегнато задниче и едно много дискретно триъгълниче отпред. Горната част на банските костюми се състоеше от това, което господ е дал на всяка една от тях. Имаше всякакви модели - малки и големи, вирнати и увиснали, горди и срамежливи, едрозърнести и невидими. Той харесваше вирнатите, горди и едри стегнати бюстове и в това отношение Лидия беше ненадмината, много жени ù  завиждаха, макар че отдавна беше минала четиридесетте. Сети се за нея и му стана неудобно от околните, обърна се и легна по корем.Тогава забеляза, че не беше сам. Просто за миг се беше пренесъл далеч от тук и назад във времето.

Джени се беше изтегнала в пластмасовия жълт шезлонг и четеше нейния любим Робърт Лъдлъм. Тъмносиният цял бански, пронизан от горната част на лявата ù  гръд до дясното бедро от един бял и един жълт триъгълник ù придаваха много целомъдрен вид, стига човек да не погледнеше очите ù, които винаги издаваха нейния ненаситен на ласки нрав.

      - Ще отида да поплувам, каза Ник, искаш ли да дойдеш с мен.

      - Не,Ник, аз ще се попека. Следващия път ще се къпем заедно. О.К?

    Влезе в морето. Край брега водата беше неприятно топла, но за палавниците, които строяха пясъчни замъци, беше истински рай. Бързо навлезе в дълбокото. Тук морето приличаше на разтопено водно стъкло, допирът беше кадифен. Водата обгръщаше здравото му, но леко напълняло от годините тяло. С бавни ритмични движения бързо се носеше навътре в морето. Плуваше сравнително добре, бруса редуваше с гръб, а след това просто лежеше като в легло, за да си почине, преди да продължи. И най-нежната любовница не можеше да гали тялото на мъжа така,  както го правеше кристално чистата вода на синьото, като мастило море, да го милва по лицето, да обгръща раменете му, да се плъзга по гърдите му и го приспива с тихия плисък на разливащите се вълнички.

Слънцето бе достигнало зенита си, когато излезе от морето. Отиде да се измие под душовете и когато се върна при Джина, завари при нея  непозната жена, която ù говореше. Джина се усмихваше и вдигаше рамене, за да подскаже, че не разбира нейния език. Когато Ник се доближи до тях, чу, че жената говореше френски и питаше Джина дали не е  италианка. Жената беше около четиридесетте, с едри черти, изваяно спортно тяло и дълга права коса, събрана на кок и вързана с черна ластична панделка. Беше висока, с дълги силни крака, които издаваха бившата атлетка. Едра, почерняла от слънцето гръд, свободно се вееше над

плоския корем и привличаше погледите на всички. Ник седна при тях, представи се на непознатата с малкото си име, каза откъде са и започна да изпълнява ролята на преводач. Тя се казваше Клодин, треньорка по спортна гимнастика, дошла на почивка със седемнадесетгодишният си син. Стана ясно, че са съседи не само по чадъри, но и по апартаменти в същия хотел, явно номерата на чадърите отговаряха на съответния номер на апартамента.

      Разговорът течеше непринудено и леко. Джина я разпитваше за живота във Франция, за малкото средновековно градче Монлюсон, където живееше

Клодин с трите си деца. Мъжът ù я напуснал и се оженил за нейна братовчедка.       Остроумно отбеляза, че семейният капитал останал в рода и се засмя с чисто сърце. Ник превеждаше, сам повеждаше разговора по непознати пътеки, усмихваше се на нейните остроумни забележки, но трудно откъсваше поглед от гърдите ù. Никой не можеше да ги пренебрегне, никой не можеше да не им обърне внимание, никой, нито мъж, нито жена.Тя забеляза  неговия поглед и когато разказваше за братовчедката си, хитро подхвърли, че била плоска като дъска за гладене, но мъжът ù предпочел нея, и се засмя. Тук Ник пропусна да преведе детайлите.

Клодин погледна часовника си, извини се, че трябва да отиде до хотела и ги остави сами, като не пропусна да ги покани на следобедно кафе на нейната тераса.

           Горещината ставаше непоносима, всички се криеха под чадърите, група младежи се бяха приютили под вишката на спасителите и пееха, акомпанирайки си с китара. Вадички пот се стичаха по гърба на Джина, легнала по корем на голямата хавлиена кърпа, върху която се мъдреше огромен пъстроцветен папагал. Тя остави книгата, стана, усмихна се на Ник, подаде му ръка и двамата се затичаха към водата. Морето напълно бе заспало, нямаше никакви вълни. Децата бяха отишли да обядват и да легнат в хладните стаи за следобеден сън. На плажа бяха останали само най-закоравелите слънчомани и новодошлите, които не можеха да се наситят на този прекрасен морски свят,

      Бяха взели със себе си и големия син надуваем дюшек, тя обичаше да я возят навътре в морето. Ник буташе гумения сал, плувайки с крака, а тя му помагаше, като гребеше с ръце и служеше за кормчия. Когато навлязоха навътре в морето, тя

се спусна във водата и заплува бавно с ритмични движения около техния син остров. Ник се гмурна под водата, доплува до нея, свали банския си

и я съблече. Хвърли костюмите на дюшека и заплуваха в кристално чистата вода като Адам и Ева, обгърнати само със синьото наметало на гъстата морска вода, напомняща разтопен синьо зеленикав чешки кристал. Плуваха бавно един до друг, а водата ги галеше със своята необикновена прозрачност, проникваше в телата им, криеше се в най-скритите гънки и излизаше на свобода, отнасяйки със себе си аромата на възбудените им тела

   Джина пое дълбоко въздух, гмурна се под него и разбра защо той не успяваше да плува с нейното темпо. Просто бе пуснал котва. Тя се хвана за котвата, издърпа го към себе си и започна да го целува по цялата му дължина и леко да го захапва, все едно, че яде варена царевица.

Играта бе много забавна, но не можеше да продължи твърде дълго, защото на нея не ù достигаше въздух, а той имаше нужда от опора. Тя го накара да легне на гумения сал по гръб, с краката във водата, хвана се за бедрата му, пое го в жадната си уста и с ритмични движения изпомпа жизнените му сокове. Джина умело съчетаваше тези движени с движенията на краката, които изтласкваха синия сал далеч навътре в безбрежния океан.

  Когато наближи моментът на изригването, тя бързо се хвърли върху него и го бързо насочи към лоното на своята женственост. Притисна силно хълбоците му между бедрата си и двамата се изсипаха прегърнати във водата в момента на върховната им наслада.

Водната пелена ги обгърна, разхлади и отпусна напрегнатите им тела и те, слети в едно, увиснаха над морската бездна като шамандура, люшкана от морския бриз.

Допирът с копринената вода превръщаше всичко в невинна детска игра, в неизживян сън, в мечтана авантюра. Ник беше на седмото небе, никога не бе изпитвал такова блаженство, никога жена не бе докосвала с такава нежност и всеотдаване най-съкровените мечти на неговата еротична фантазия, тя го подмлади с тридесет години и можеше да започне сексуалния си живот като неопитен юноша, жаден за ласките на опитна прелъстителка. Не той я беше обладал, а тя, тя го накара да се почувства млад, силен, необикновено удовлетворен и щастлив. Той ù беше безкрайно благодарен.

         В пет часа почукаха на вратата на съседния апартамент. Вратата се отвори веднага, като че ли Клодин ги бе чакала зад вратата. Покани ги на обширната тераса, която гледаше към парка. Тук се чувстваше известна прохлада, идваща от гъстата тропическа джунгла, създадена от човешка ръка, всред която като око на гигантски циклоп се синееха водите на сладководния басейн. В този следобеден час около него нямаше хора, беше тихо като в будистки храм. На терасата, покрита с изкуствена трева, имаше голяма ниска кръгла маса и около нея бяха разположени четири тапицирани отоманки, за да могат гости и домакини да разговарят в полулегнало положение. В първия момент Джина и Ник се чувстваха малко сковани, но сърдечният, непринуден тон на домакинята, разчупи леда и разговорът потече нормално. На вратата се почука и веднага на терасата се появи красива сервитьорка, на чиято количка бяха наредени разноцветни коктейли, петифури, кана ледена цитронада и огромна кристална купа плодове, размесени с огромни бучки лед, оцветени във всички цветове на дъгата. Имаше всичко, освен кафе. Джина, която не можеше да живее без кафе, попита Ник на български, без да се съобрази, че думата е интернационална. Клодин се засмя, стана и след минута се върна с огромен сребърен поднос, върху който бяха наредени всевъзможни уреди и пособия за приготовляване на кафе. Странен електрически уред, пълен с пясък, в който бяха зарити почти до гърловината няколко сребърни джезвета. Очевидно щяха да пият кафе "направи си сам". Двете дами се бяха изтегнали на отоманките, а Ник предпочете люлеещия се стол. Разговорът се водеше главно между Ник и Клодин, той почти всичко превеждаше на Джина, която от своя страна попита къде е синът на домакинята.  В отговор французойката махна с ръка и каза, че откакто са пристигнали, само веднъж са вечеряли заедно. Цял ден скитал по плажа с негови връстници, а вечер не излизали от дискотеката на съседния хотел. Преди да си тръгнат, Джина предложи на Ник да я поканят на вечеря и той с охота предаде нейните думи. Покана беше приета с удоволствие.

     Към десет часа дансингът беше претъпкан от танцуващи двойки в елегантни вечерни тоалети. Макар че хотелът не беше от най-скъпите и богаташите не отсядаха тук, те идваха след вечеря да потанцуват под звуците на най-добрия оркестър в града и да пийнат бутилка "Дом Периньон", преди да седнат в близките казина. Затова тук вечер човек можеше да срещне тоалети на Тед Лапидус, на Армани и Коко Шанел.

Оркестърът свиреше Компарсита. Ник по настояване на Джина бе поканил Клодин. Тя бе облякла много интересен тоалет от коприна и лен, където пъстроцветните широки райета просто се усукваха около тялото и отстрани изглеждаше като увита с ленти, обагрени с цветове от палитра на Реноар. Роклята беше безкрайно тясна и очертаваше подробно всичките ù форми. Ясно се виждаше, че бельото напълно отсъстваше от нейния вечерен тоалет, а дълбокото шпиц деколте и цепката, която се качваше високо над коляното, подсказваха недвусмислено  темперамента на французойката. На врата си носеше многоредова огърлица от едри корали. Роклята бе изключително семпла, просто една красива пъстра обвивка на това сочно тяло. Ник се вълнуваше, танцувайки, но като опитен танцьор той я водеше елегантно, гъвкаво и експериментираше нетрадиционни стъпки, достойни за най-големите майстори на тангото. При една от тези стъпки коляното му попадна между нейните и те за миг го задържаха притиснат. Това беше последната капка в чашата на възбудата, за да стане тя осезаема и за французойката. Тя усети и се притисна страстно към него и до края на танца не го пусна. Малко след това тя благодари за хубавата вечер, каза, че сутрин става много рано и се прибра в хотела. Танците придобиваха все по-бърз ритъм, след бесния рок Ник поръча нова бутилка шампанско и асорти от ядки, а когато оркестърът засвири сиртаки, те се развихриха на дансинга така, че след две минути всички танцуващи бяха направили кръг около тях и пляскаха с ръце в ритъма на танца. Ник обичаше да се прави на Зорба.

     Към полунощ решиха да се поразходят край брега. Събуха се боси и тръгнаха към скалите. Там се съблякоха, оставиха дрехите си на една скала и хванати за ръка, влязоха във водата. Сега имаше вълни и те скачаха срещу тях и ги посрещаха със смях, а когато дълбочината достигна до гърдите на Джина, тя прегърна Ник и увисна на врата му, като с краката си обхвана кръста му. Той я държеше в ръцете си и така посрещаха поредната вълна. Тя чувстваше възбудата му, която се предаваше и на нея. Той я желаеше и тя се отпусна в ръцете му, хвана го и бързо го възседна. Сега вече можеше да не бърза. Подпомагана от вълните, тя се повдигаше и спускаше, следвайки ритъма на морето, вечния ритъм на природата. Притискаше се към него, мяукаше като коте и галеше гърдите му. Така прегърнати, той я изведе на брега, положи я на топлия пясък, без да се отдели от нея, покри я с цялото си тяло и я люби в ритъма на прибоя, люби я дълго и силно, докато едрите звезди над главите им не се завъртяха с шеметна бързина и тогава от дъното на тялото ù изригна онзи вопъл, онзи вик на блаженство, за който всяка жена се отблагодарява на мъжа с най-нежния поглед, с най-топлата ласка.

      Прибраха се в хотела, измиха пясъка от телата си под душа и освежени си легнаха между хладината на копринените завивки. Щом почуства голото мъжко тяло до себе си, Дина се гмурна под леката завивка, обхвана бедрата му и го пое в устата си. Бяха необходими само две-три движения на устните, за да го изправи, както жребец се изправя на задните си крака, когато усети близостта на разгонената млада кобила.

Джина плъзна устните си по цялата му дължина, докато се втвърди напълно, тогава бавно го извади от устата си и започва да опипва върха му с острото си пъргаво езиче, целуваше го и отново го поемаше навътре, дълбоко в жадната си уста, притискаше го между устните си и с ритмични движения на дясната си ръка поведе мъжа към екстаза. Почувствала желанието на Ник, тя отново го го обгърна с устните се, докато огромният  фалос почти опря до гърлото ù. Без да бърза, започна да го обвива и масажира с езика си, помпайки с бавни сластни движения, смучейки с нарастваща сила, чувствайки, че нейната възбуда от устните  се предава на гърдите и надолу до най-чувствителните части на виещото се от страст тяло. Когато нейната възбуда достига до апогея си, тя леко се отдръпна, притисна го до бузата си и в този миг се чу стенание, кратък вик, вопъл на удовлетворение. Защото в този момент тя усети горещите устни на Ник върху бърните си, ръцете му, досега пасивни, бяха обхванали ханша ù, и той притискаше устните си към пъпката на сладострастието, за да може езикът му да проникне дълбоко в нея. Както пчелите поглъщат всяка капка прашец от пролетните цветя, така и те пиеха  всяка капка нектар, изтръгнат от лоното на техните морни от възбуда тела. И едва тогава Морфей успя да обгърне техните изморени тела с пелената на дълбокия и спокоен сън.

       А навън нощта обладаваше морските дълбини и те се сливаха в едно. Само едрите звезди подсказваха, че утре нощта ще изостави своята вечна любовница, за да може да даде живот на новия изгрев, на новия ден.

    Джина и Ник, спящи прегърнати, уморени от дългия любовен ден, спокойни и щастливи. Вторият ден от тяхната еротична ваканция беше отлетял във вечността.