Apr 29, 2008, 6:38 PM

Ерозия 

  Prose » Others
1255 0 5
1 min reading
Вчера нeщо се промъкна в паметта ми, онзи спомен за теб... Времето в сърцето ми се промени. Слънцето изгря и съживи онези изсъхнали цветя. Опознах зимата и есента и изведнъж се озовах в безвремието на празнотата, където открих мига. Тук и сега. Никога, никъде другаде... Животът те oтрупва с толкова много събития и случки. Загубваш посока. Мълчиш и в тишината откриваш себе си. Нещо пак гори... може би пламтящото ти сърце... Падат листата от дърветата, ражда се споменът увяхнал.
Поглеждаш назад и виждаш детството си невинно... Отваряш уморен очите си и светлината разпръсква всичко отминало. Времето отмива болката. Съдбата забравила е надписа, написан върху челото ти... Потънал в мистерия, неразбран, без грам емоция... превърнал се в камък. Ерозията потрошила е стените му... Останала e онази ненужна на никому сърцевина. В нея проникнала е мъдростта. Родила се е вечността и е разкрила истина една: "ОНЕЗИ, КОИТО НАЙ-ТРУДНО ОБИЧАТ, ИМАТ НАЙ-МНОГО НУЖДА ОТ ОБИЧ."
Мисълта, която не е моя, ми р ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бен Ар All rights reserved.

Random works
: ??:??