Избягала от училище, така се чувствам.
Има нещо вътре в мен, което негодува и не иска
да се среща с хората.
Запътена наникъде, загубвам смисъла.
Не е в розовите хапчета със захарно покритие.
Не го видях и във висшата система на образование.
За малко да го срещна в една тясна уличка, но
сякаш че го духна вятърът.
А може би е есен и в кръговрата на сезоните
танцува смисълът с листата на салъмите.