Дъждът всъщност ми харесваше. Есен. Мокри листа. Алеите в парка миришат на гнилоч, влага и птичи изпражнения. В джоба на якето си имах патронче водка. Седнах на една пейка и го отворих. Първата половина свърши още с първата глътка. Определено много ми се пиеше. След два часа имах среща в клуб "Султан". Скапано име, нали? И музиката беше скапана, и хората също. Не че ми пукаше много за цялата обстановка, просто я отбелязвам. Един приятел се връщаше от студентска бригада в Америка, та реши да почерпи във въпросната дискотека. Нямаше какво да правя, затова подгрявах настроението си с водката. Любимият ми алкохол! Не пия често, само когато ми е прекалено вкиснато. Дори тогава гледам да не пия, но не се получава. Въобще не се чувствах добре. Брат ми ми беше свил дебитната карта. Лошото е, че знаеше пин кода. Всичките ми пари! Не се разбирах със собствения си брат! Той редовно крадеше от мен, лъжеше ме за всичко и спъваше всичките ми начинания. Сега не знаех дори къде да го търся. Беше си из ...