Седя точно тук в стаята.
Приближавам се и го гледам. Той мен също.
Правоъгълникът.
Вперил е изглед красив.
Арките на люлеещия се клон отвъд - преплитат се все повече от зелено в кафяво. Промяна в цветовете, мириса и до скоро нажежения асфалт. Есента слага начало най-жълто, нежелано.
Падат, гъделичкат го малките многоформести бивши зеленини... играят си с мен и с лика на правоъгълника, когато ме гледа...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up